Кралство на пепелта – Сара Дж. Маас

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

tog1

 

Издателство: Егмонт България

 

Цена: 35, 00 лв.

 

Превод: Цветелина Тенекеджиева

 

 

Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ѝ струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ѝ започва да я напуска с всеки изминал ден…

Последната битка е започнала…

Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.

 

Резултат с изображение за throne of glass banner

 

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ КНИГИ ОТ ПОРЕДИЦАТА! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

„Кралство на пепелта“ започва почти веднага след ужасяващите събития, на които станахме свидетели във финала на „Империя на бури“. Авторката ни предлага две встъпителни глави от гледните точки на Роуан и Елин, обрисуващи емоциите и това, което се случва около тях.

В първата част от романа се срещаме с вече познати герои и наблюдаваме начина, по който се справят с трудностите в отсъствието на своята кралица. Биват предприемани неочаквани мерки, за да бъде запазено доверието на народа, както и тайната, че Елин всъщност е далеч от хората си. Макар и почти 1100 страници, книгата нито за момент не ми досади, а дори напротив – с всяка следваща страница нещата ставаха все по-заплетени и интригуващи и напрежението държи читателя до последната страница от романа.

 

-Казах ти, че любовта е слабост. Щеше да е далеч по-лесно, ако всички се мразехме.

 

За персонажите не мога да кажа много, тъй като вече всички ги познаваме прекрасно. Любопитното в „Кралство на пепелта“ за мен беше колко по-зрели са станали героите, а някои от тях ме изненадаха приятно с това каква огромна роля изиграха в действието и последиците на историята. Сара Дж. Маас е обърнала внимание на второстепенните лица и ги е натоварила с отговорности, от които зависи всичко.

 

tog

 

Стилът на писане на авторката е все така пристрастяващ. Думите се лееха по страниците, а историята сякаш напускаше границите на въображението и се пренасяше в реалния свят. Сцените на тежката война бяха описани до последния детайл, превръщайки усещането от четенето в нещо незабравимо.

 

Страхът ти говори, че има за какво да се бориш.

 

„Кралство на пепелта“ за мен е най-добрата от всички книги в поредицата. Смятам, че в историята нямаше нито един слаб момент и все още не мога да си обясня как Сара Дж. Маас е успяла да сътвори някои от сцените от сюжета.

 

Дадох на книгата максималната оценка, като съм сигурен, че още дълго време ще мисля за този епичен финал. Кръв, война, безнадеждност и любов водят героите към неописуеми решения, които ще ви държат на нокти през цялото време. „Кралство на пепелта“ е достоен финал на една от любимите ми поредици, за който си струва да отделите от времето и средствата си.

 

Резултат с изображение за five out of five stars

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

 

Реклами

Музата на кошмарите – Лейни Тейлър

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

Ревю на „Мечтателя Странник“.

 

IMG-7586

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24, 90 лв.

Превод: Кристина Георгиева

 

 

От шестия си рожден ден насам Сараи беше живяла сред кошмари.
Тя беше вярвала, че няма ужас, който да я изненада.
Оказа се, че греши.

Нито Ласло, нито Сараи са същите след трагедията: той – оказал се бог, а тя – превърнала се в дух. И двамата се опитват да опознаят границите на новите си възможности, докато Миня, издънката на боговете, ги държи като заложници и организира отмъщението си за Плач.
Ласло е изправен пред невъзможен избор – или да спаси жената, която обича, или – всички останали.
Сараи се чувства по-безсилна от всякога, но дали наистина е така? Тя все още не е разкрила на какво всъщност е способна.

 

Резултат с изображение за divider vector

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ ПЪРВАТА КНИГА! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

Началото на романа ни хвърля директно там, където ни остави „Мечтателя Странник“, като ни запознава и с нови персонажи, чиято история е започнала две столетия по-рано. Кора и Нова – две сестри, преминали през какви ли не ужасяващи неща заедно заради Скатис и неговото желание за господство. Преживяванията на момичетата и тези на старите ни познайници се развиват паралелно, като именно разказът на Кора и Нова ни дава представа какво се е случило, за да се стигне до това, което се случва в животите на Ласло, Сараи и компания.

 

Съзнанието умее да крие, но има нещо, което не може да прави – да трие.

 

В края на „Мечтателя Странник“ станахме свидетели на шокиращата смърт на Сараи, чиято съдба остана изцяло в ръцете на Миня, която яростно жадува отмъщение. Малкото момиченце е наясно, че щом притежава Сараи, то автоматично и Ласло е изцяло под неин контрол и успява да се възползва от това си предимство напълно. Тя изисква от момчето неща, които поставят под опасност много хора, но в същото време той знае, че ако откаже да помогне на Миня, тя ще освободи духа на Сараи  и ще я накара да изчезне завинаги. Разбира се, те опитват да измислят начини да заобиколят волята на Миня и да направят каквото могат, за да спасят всички и при тях най-сетне да настане мир. 

 

IMG-7585

 

Персонажите на авторката са също толкова добре изградени, колкото и в първата част на историята. Допадна ми как Лейни Тейлър е съумяла да трансформира изцяло някои от героите, които претърпяват промени, за които дори самите те не са подозирали, че са възможни. Особено много ми хареса метаморфозата на Тион Нерон, който бавно осъзнаваше що за човек всъщност е и сам пожела да открие промяната в положителна посока. Нещо подобно се случи и при Ерин, който за мен се оказа един от най-цялостно изградените герои в поредицата. При Миня също се случват интересни неща, научаваме много за историята ѝ и за това, през което е трябвало да премине. Много от подхвърлените неща за миналото на персонажите в „Мечтателя Странник“ намериха отговора си именно в „Музата на кошмарите“.

Стилът на писане отново беше чудесен; думите, с които си борави Лейни Тейлър се разливат по страниците и успяват да завъртят читателя във водовъртежа от събития и въпросителни, които поставя през цялото време. Животът на сестрите Кора и Нова и това, през което са минали, бе описан брилянтно и макар и малкото глави, които Лейни Тейлър бе посветила на тях, намирам тяхната история за изключително интересна. 

 

Да си жив значи не само да изпитваш наслада, но и болка.

 

За съжаление обаче не всичко в историята ми допадна. Въпреки магичния стил на писане, мисля, че доста от нещата, които бяха разказани, бяха ненужни. На моменти описанията ми идваха в повече и имах чувството, че героите стоят на едно място и не се случва абсолютно нищо. Според мен някои от главите в книгата спокойно можеше да не присъстват в нея, за да бъда историята вълнуваща от началото до края. Някои от моментите и разговорите, които се разиграха между героите, поне по мое мнение, бяха нереалистични. Любовната история на Ласло и Сараи бе твърде сладникава и не ми беше особено приятно да чета за тяхната връзка. Смятам, че имаше по-добър начин да бъдат предадени техните отношения и да бъде показано, че в общуването между двама души не всичко върви гладко и безпроблемно.

 

IMG-7637

 

Като цяло книгата ми допадна; историята получи своя заслужен финал, някои неща се наредиха, други пък се объркаха, а последното изречение създаде впечатление за възможно продължение на разказа, но с друг главен герой. Ще видим дали това ще се случи. „Музата на кошмарите“ е история за любов, отмъщение, разкаяние и осъзнаване и показва, че всичко, което истински желаем, е възможно.

 

Резултат с изображение за 3,5 out of 5 stars

 

Дадох на книгата 3,5 от 5 звезди поради причините, които вече изредих и мисля, че изданието спокойно можеше да бъде с поне стотина страници по-кратко. 

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

 

Мечтателя Странник – Лейни Тейлър

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

img_6821

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24,90 лв.

Превод:  Кристина Георгиева

 

 

Във втората събота на дванадесетолунието в град Плач от небето падна момиче. Кожата му беше синя, кръвта му – червена.
Сънят избира сънуващия, а не обратното…

Ласло Странник, сирак от войната и младши библиотекар, се опасява, че сънят му е направил лош избор. От петгодишен е обсебен от изгубения митичен град Плач. Герой на име Богоубиеца и отряд от легендарни воини тръгват към него. Ласло или трябва да последва този шанс, или завинаги да се откаже от мечтата си.

Какво се е случило в Плач преди двеста години? Какво е погубил Богоубиеца, което е назовано с името на Бог? Отговорите се спотайват в Плач заедно с още мистерии – като богинята със синя кожа, появяваща се в сънищата на Ласло.

Това е новият, спиращ дъха роман на носителката на Националната награда за книга, Лейни Тейлър, авторка на трилогията „Създадена от дим и кост“, бестселър на „Ню Йорк Таймс“. В него сянката на миналото е толкова реална, колкото духовете, обитаващи цитаделата на погубените богове.

Впуснете се в митичния свят на ужаси и чудеса, любов и кошмари.
Добре дошли в Плач.

 

Резултат с изображение за divider line

Още с първите си редове „Мечтателя Странник“ успява да грабне читателя и да го въведе в дълбокия свят, който Лейни Тейлър доста умело е успяла да изгради. В книгата проследяваме историята на Ласло Странник – млад библиотекар, вечно забил нос в книгите и странящ от околния свят. Фамилията му е така особена, тъй като в Зосма- мястото, в което се развива действието в началото на книгата, дават това име на тези, които са останали сираци. Дълги години Ласло събира информация за мистериозния град Плач, за който сякаш всички са забравили и нямат особено желание да си спомнят. За негова огромна радост обаче се открива невероятна възможност да посети мистериозния град, която той, разбира се, не може да пропусне. Когато пристига там се сблъсква с неща, които никога не е очаквал и не си е представял. Какво обаче, ще оставя да разберете сами.

 

 Мечтата избира мечтателя, а не обратното.

 

Стилът на писане на Лейни Тейлър може да бъде описан само с една дума – магия. Истинско удоволствие беше за мен да се изгубя сред страниците на нейното въображение, като дори не усетих кога стигнах до последните изречения. Богатият ѝ изказ прави четенето лесно, а светът, който успява да създаде, сякаш напуска страниците на книгата и те поглъща изцяло. Всеки един от персонажите бе изграден така, че да бъде различен от останалите и да има нещо, с което ярко да изпъква. Същността им бе описана до най-малкия детайл, а диалозите и мислите им бяха изключително любопитни и вълнуващи. 

 

img_6820

 

Лично за мен началото беше  по-бавно от очакваното, което се дължи на факта колко сложен сюжет е изградила Лейни Тейлър. Признавам си, леко бях объркан, докато четях първите петдесет страници, но след това историята рязко тръгна и вече нямаше и помен от първоначалната мудност. Другото, което не ми се хареса особено, бе това, че присъстваше мотива за моменталната любов. Мисля, че авторката можеше да си поиграе малко повече с взаимоотношенията на героите и да създаде няколко ситуации, които да предразположат самите персонажи към влюбване. Разбира се, на фона на останалото действие, тези неща са абсолютно незначителни. 

 

Резултат с изображение за 4,75 out of 5 stars

 

Оцених книгата с 4,75 от 5 звезди и очаквам с нетърпение да прочета и „Музата на кошмарите“, за която имам огромни очаквания, тъй като финала на „Мечтателя Странник“ бе меко казано неочакван и интригуващ. 

 

Обсидио: Досието Illuminae_03 – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Илумине“

Ревю на „Гемина“

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24, 90 лв.

Превод: Александър Маринов

 

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ „ИЛУМИНЕ“ И „ГЕМИНА“, ТАКА ЧЕ ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

„Обсидио: Досието Illuminae_03“ е последна книга от фантастичната трилогия „Илумине“.

***

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?

Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.

Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

 

Живей живот, за който си струва да умреш.

 

Колкото и да ми е тъжно да го кажа, финалът и на тази поредица дойде! Не мога да повярвам, че прекрасната история, която Ейми Кауфман и Джей Кристоф създадоха, приключи. 

В последната част от трилогията „Досието Illuminae“ се срещаме със старите ни любимци Кейди, Хана, Езра, Ела и Ник. Разбира се, в „Обсидио“ авторите ни запознават и с още една двойка герои, а именно Рийс и Аша. В книгата проследяваме действието веднага след това, което се случи във финала на „Гемина“ – след атаките на Хиймдал главните ни персонажи се намират на кораба Мао, където обаче, за тяхно съжаление, не могат да се задържат дълго поради липсата на ресурси и нещата тръгват в посоката, от която започнаха, а именно Керенза IV. Това, което героите не знаят обаче, е, че всъщност планетата е под влияние на БайТек. Именно там, на Керенза, са и Аша и Рийс- бивши гаджета, които съвсем неочаквано се срещат и осъзнават, че се намират от двете страни на конфликта- Аша е от съпротивата, а Рийс е част от екипа на БайТек, който руши и убива. 

 

img_6763

За пореден път казвам, че цялата поредица е произведение на изкуството! Щом четете това ревю, значи знаете за какво говоря- всяка една страница от книгите е направена с много старание и труд, за да бъде преживяването на читателя наистина космическо! Нямам представа как Джей Кристоф и Ейми Кауфман са съумяли да създадат нещо подобно, но съм изключително щастлив, че са го направили! Стилът им на писане е много приятен за четене, а и факта, че прочетох около 400 страници на едно сядане, което изобщо не ми се случва често, говори достатъчно. Както и в предишните две книги от поредицата, в „Обсидио“ не липсват неочаквани обрати и екшън. Макар че в книгата се води жестока битка, тези неща са в по-малки количества, което в никакъв случай не означава, че книгата не е интересна- напротив, „Обсидио“ е също толкова вълнуваща, тъй като тук се запознаваме с грозното лице на войната и как всеки я приема и се справя с нея.  Естествено, в книгата присъства и романтичен елемент, на който аз по принцип не съм особен фен, тъй като доста често се прекалява с него, но тук нещата са представени по съвсем ненатрапчив начин. 

 

Всяка история се нуждае от чудовище.

 

Голяма част от героите вече ги познавате, но тук те са представени и в различна светлина от тази, в която сме свикнали да ги виждаме. Новите ни персонажи пък се разгръщат и развиват от началото до края. Тяхната история се заплиташе повече и повече, карайки читателя да гадае как ли ще завършат нещата между тях. Старият ни познайник КАЗИМ също взима главна роля в кулминацията на поредицата и тук успяхме да разберем малко повече за него, което за мен беше страхотно, тъй като мисля, че КАЗИМ е доста интересен персонаж, имайки се предвид, че е изкуствен интелект, който някак си успява да изпита чисто човешки чувства.

 

img_6740

 

Дадох на книгата максимална оценка и смятам, че е напълно заслужена! Ако сте прочели „Илумине“ и „Гемина“ и се колебаете дали да започнете ‘Обсидио“, недейте, защото това ще бъде една огромна <грешка>. Изключително радостен съм, че книгите бяха преведени на български и нямам търпение за книгите, които двамата автори предстои да напишат съвместно, тъй като са страхотен екип! 

Резултат с изображение за five out of five stars

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност да се запозная с историята!

 

Татуировчикът на Аушвиц – Хедър Морис

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

img-6646

 

В „‌Татуировчикът на Аушвиц“  Хедър Морис ни разказва историята на Лали Соколов и неговата невероятна любовна история.

През 1942 година Лали Соколов е депортиран от Словакия в Аушвиц. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата. Така започва една от най-жизнеутвърждаващите и незабравими истории за Холокоста, историята на татуировчика на Аушвиц.

 

Татуировчикът на Аушвиц - 1

 

Издателство: Рива

 

Цена: 16, 90 лв.

 

If you wake up in the morning, it is a good day.

 

Често виждах корицата на „The Tattooist of Auschwitz“, докато ровех из GoodReads, придружена от прекрасни ревюта на читатели. Книгата грабна интереса ми, но след като видях, че е номинирана и за исторически роман на годината, знаех, че ще си взема изданието и ще го прочета. Е, така се и случи, но не останах особено очарован след като затворих последната страница на романа.

В книгата бива разказана историята на 24-годишния Лали Соколов от Словакия. По нареждане на Хитлер всяко еврейско семейство трябва да изпрати един от членовете си, навършил 18-годишна възраст на място, за което те не знаят нищо. Макс, братът на Лали, предлага себе си, но Лали категорично отказва, тъй като Макс има две деца и жена, за които да се грижи. Междувременно сестра им Голди практикува шивашка дейност тайно, тъй като на евреите им е забранено да работят, затова този, който се предава, е именно Лали, понеже е безработен.

Мъжът попада във вагон претъпкан с хора, облечен с костюм и вратовръзка. Още от там той започва да усеща, че нещо ужасно предстои да се случи. След дългото пътуване, уморени, гладни и жадни те пристигат в Аушвиц, посрещнати от надписа „РАБОТАТА ТЕ ПРАВИ СВОБОДЕН“. Новодошлите биват приветствани с добре дошли, след което принудени да оставят всичките си лични вещи и дрехи с обещанието, че скоро ще си ги получат обратно. На всички са раздадени руски униформи, наподобяващи раирани пижами, както и ботуши. Косите им биват подстригани, а тези, които отказват, са убити. На всеки един от тях бива татуиран номер на ръката, който се превръща в новото им име.

Евреите са принудени да работят по цял ден, независимо колко изморени се чувстват; получават по две хранения на ден и биват убивани за забавление на пазачите. Лали е примерен, винаги държи главата си наведена, но използва знанията си по немски за да подслушва надзирателите, за да събира информация, която да му помогне да напусне адското място. Мъжът бързо се превръща в любимец на всички, което, разбира се, не остава незабелязано. Човекът, който прави татуировките на ръцете- Пепан, го открива и му предлага да работи с него. Лали приема и много скоро той остава единственият, който върши тази дейност, което го превръща в татуисът на Аушвиц. През него минават хиляди хора, но една жена на име Гита пленява сърцето му и той е готов на всичко, за да я открие и да бъде с нея до края на живота си.

 

img-6647

 

Стилът на писане на авторката бе това, което въобще не ми допадна. Описания липсват, както и персонажи. Нито един от героите не бе изграден по ясен начин и с характер. Емоцията напълно отсъстваше, а диалозите между героите бяха напълно неизчерпателни и сякаш без особен смисъл. На всички ни е ясно какъв ужас наистина са преживели хората в Аушвиц, а в книгата нещата са изградени по изключително повърхностен начин, сякаш те просто са живели там спокойно едни с други. За мен това съсипа преживяването от книгата и ме остави истински разочарован.

 

To save one is to save the world.

 

„The Tattooist of Auschwitz“ е една красива история в грозен и жесток свят, която, за съжаление, авторката е съсипала. Книгата не ме накара да почувствам нищо. Останах напълно безразличен към историята и героите. Ако все още не сте чели нищо по темата за Втората световна война и концентрационните лагери, то не ви препоръчвам да започвате с тази, тъй като няма да останете доволни.

 

img-6664

 

Дадох на книгата три от пет звезди и наистина съжалявам, че именно тази авторка се е заела с написването на романа. Убеден съм, че историята можеше да бъде предадена много по-емоционално и описателно и наистина да си струва четенето. 

 

Резултат с изображение за three out of five stars

 

 

„Глад“ – Алма Катсу

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

IMG-6154

 

Издателство: Orange Books

Цена: 19,90 лв.

Превод: Богдан Русев

 

Глад, Алма Катсу, 9786191710683

 

Злото е тук. И е гладно.

„Книга, която всява дълбоко безпокойство и не позволява да бъде оставена, преди да стигнете до последната страница… Не ви препоръчвам да я четете по тъмно.“ Стивън Кинг

Завладяващ и напрегнат разказ за едно от най-изключителните събития в американската история: трагично завършилата заселническа експедиция, предвождана от братята Донър. Една истинска история, представена през призмата на свръхестественото.
Злото е невидимо – и всемогъщо.
Това е единственият начин да се намери обяснение за поредицата от злощастни събития, които спохождат кервана на заселниците. Оскъдните дажби, яростните вражди и мистериозната смърт на едно малко момче са докарали изолираните от света пътешественици до ръба на лудостта. И макар всички да мечтаят за онова, което ги очаква на Запад, сред тях започват да изникват отдавна забравени тайни, а противоречията помежду им ескалират до убийства и хаос. Сякаш няма спасение от трагедията… както и от усещането, че някой – или нещо – ги преследва на всяка крачка от пътя им. Дали е проклятие, предизвикано от красивата Тамсен Донър (според някои – вещица), неразумният избор на маршрут за експедицията през непознати земи, или просто лоша съдба – но деветдесетте мъже, жени и деца от експедицията на Донър се отправят на едно от най-смъртоносните и злокобни приключения в Дивия запад.
И когато заселниците от кервана започват да изчезват, за оцелелите остава въпросът дали в планините наистина не ги дебне нещо смъртоносно и гладно… и дали злото, което разцъфва сред тях, не е било посято много отдавна.
Романът умело съчетава историческите факти с легендите за свръхестественото в един тревожен и вълнуващ поглед към изменчивата човешка природа на ръба на оцеляването.

 

Надеждата е опасно нещо – особено когато попадне в отчаяни ръце.

 

По принцип пиша ревюта доста по-лесно, но този път не знам как да започна. Завърших книгата снощи и от тогава не мога да спра да мисля за нея и да търся допълнителна информация за това, което се е случило. Накратко: книгата представлявa исторически роман, базиран на реални събития, както и доза ужас, която прави сюжета още по-интересен за читателя и дори по-неприятен за героите в романа. Алма Катсу разказва историята на братята Донър, които повеждат заселническа експедиция към Калифорния през далечната 1846 година. С тях са още над деветдесет души. Хората пътуват във фургони заедно със семействата и животните си в търсенето на по-добър живот. В началото всичко върви по план, докато в един момент не решават да поемат по друг маршрут, който би трябвало да ги отведе по-бързо до желаното място. За съжаление, това далеч не е така, дори напротив – по този начин те удължават пътя си и попадат в капана на тежката зима, която, както може би се досещате, взима своите жертви. Гладът и безпомощността принуждават хората да извършат отвратителни неща, само за да успеят да оцелеят до пролетта. 

За да бъде историята дори по-завладяваща, авторката добавя и нещо от себе си, а именно чудовища. Хората биват нападани от мистериозни създания, които превръщат ужаса, който те преживяват, в още по-голям кошмар. 

 

IMG-6248

 

Стилът на писане на авторката е лек, без излишни подробности и диалози. По-голямата част от главите бяха кратки, което прави четенето по-лесно и приятно. Книгата грабва още от първото изречение, като напрежението расте с всяка изминала глава. Нито за миг не се почувствах отегчен, а дори напротив – използвах всяка свободна минута, с която разполагах, за да потъна в историята. 

 

Планините, както повечето красиви неща, бяха смъртоносни.

 

Повечето от героите са базирани на реални лица, които са били част от тези злощастни събития, но има и такива персонажи, които Алма Катсу е измислила, за да направи сюжета по-плътен и интересен. Всяко едно от действащите лица бе създадено изключително пълнокръвно, сякаш можеш да го видиш и докоснеш през страниците. Авторката се е справила прекрасно и със създаването на чудовищата, които дебнеха в мрака и чакаха удобен момент, за да нападнат..

 

IMG-6251

 

„Глад“ е най-доброто, което прочетох тази година. Всичко, което Алма Катсу представи, ми бе напълно достатъчно и не се сещам за нещо, което да може да се подобри в историята.

Когато чуем заглавието и прочетем резюмето на книгата, си представяме група от хора, хванати в лапите на студа, готови да направят всичко дори и за един залък. Да, това е така, но освен това персонажите чувстват глад за любов, добрина и топлина и най-вече – глад за живот. 

Поздравления на издателство „Orange Books“ за прекрасното издание! 

 

Светът беше несигурно място. Един ден израстваш от пръстта; на следващия се превръщаш в съчка за огъня.

 

Дадох на книгата 5 от 5 звезди и както разбрах от благодарностите накрая, книгата ще бъде превърната във филм, който ще изгледам с огромно удоволствие!

5 out of 5

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

 

„Къщата на фуриите“ – Маделин Ру

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

IMG_4942

 

Издателство: Orange Books

Цена: 24,90 лв.

Превод: Гергана Минкова

 

Къщата на фуриите, Маделин Ру, 9786191710614

 

Къщата на фуриите е фентъзи Young Adult роман за мрачен пансион и страховитите неща, които се случват в него. Издание с твърди корици и цветни илюстрации.

След бягството си от училище със сурови порядки, където възпитават с наказания, на седемнайсетгодишната Луиза Дитън ѝ се усмихва щастието да си намери работа като камериерка в пансион. Но скоро след пристигането си в имението „Ветровала“ Луиза започва да осъзнава, че неговият загадъчен господар Морнингсайд предоставя нещо повече от подслон и храна за гостите си.

Къщата се оказва не място за отмора, а за възмездие, а господин Морнингсайд и прислугата му са поели в ръцете си правосъдието над онези, чиито души са отвъд спасение. Луиза започва да се бои за младеж на име Лий, който не е като останалите гости. Той е харизматичен и добър, Луиза знае, че от нея зависи да го спаси от преждевременна гибел. Но как може да е сигурна на кого да вярва в тази къща на тайни и лъжи?

С невероятните илюстрации на художничката Айрис Компие и фотоколажи, които карат „Ветровала“ да оживее и да смрази кръвта, „Къщата на фуриите“ приканва читателите към свят, където границата между духове и хора е призрачно тънка.

 

Никога не очаквам уважение. Това е най-лесният начин да избегнеш разочарование.

 

От близо година заглеждам „Къщата на фуриите“ и когато видях, че ще бъде издадена на български знаех, че редът ѝ определено е дошъл. Първото нещо, което ми направи впечатление, когато книгата попадна в ръцете ми, бе прекрасната изработка на изданието. Наистина, книгата на живо е прекрасна! Корица, хартия, шрифт, илюстрации.. всичко. 

Между красивите корици се крие историята на Луиза- 17-годишно момиче, коeто по стечение на обстоятелствата е попаднало в училище, където единственият метод за обучение и възпитание е насилието. Когато тя се измъква от там, остава на улицата и припечелва пари с не особено честен труд. Съвсем случайна среща с една старица отваря нови възможности пред нея, тъй като възрастната жена предлага на Луиза да тръгне с нея и да заработи като камериерка в пансион. Засега нищо смущаващо, нали? Младото момиче приема и поема по пътя със старицата. Преди да достигнат до мястото, двете жени срещат двама мъже, единият от които е Лий- момче, което веднага хваща окото на Луиза. След няколко разменени реплики те разбират, че са се насочили към едно и също място – „Ветровала“. Още в мига, в който Луиза прекрачва прага на дома разбира, че там нещо тотално не е наред…

Господарят на „Ветровала“ господин Морнингсайд е мистериозна личност, чието присъствие кара Луиза да изпитва ужас, който дори самата тя не може да си обясни. Много скоро след пристигането си тя разбира, че нито един от гостите на дома, в който тя работи, не е случаен. Всеки един от тях е извършил нещо ужасно, за което трябва да заплати с живота си. Сред хората, които трябва да умрат е и Лий, към когото Луиза изпитва симпатии и е убедена, че не е извършил нищо и трябва да оживее. Дали обаче Луиза ще успее да убеди господин Морнингсайд в правотата си?

 

IMG_4941

 

Любимата ми част от книгата определено бяха героите. Маделин Ру е успяла да създаде персонажи, които наистина да бъдат интригуващи. Надявам се, че в продължението на „Къщата на фуриите“ ще научим още за тях, тъй като съм сигурен, че историята им не приключва дотук. Разбира се, най-вълнуващият герой бе самата Луиза, която претърпя огромна промяна по време на развитието на историята. В самото начало тя се вълнуваше от това какво може да задигне от къщата и как да се измъкне възможно най-бързо, но по-късно бе готова да направи каквото се налага, за да помогне на хората, на които държи. 

 

Свързано изображение

 

Стилът на писане също ми допадна изключително много – историята бива разказана така, че по никакъв начин да не натовари читателя, а напротив- иска ти се да четеш още и още. Главите бяха кратки, което прави четенето дори още по-лесно и приятно, тъй като аз лично не съм фен на дългите глави. Сред страниците на книгата се крият много снимки, които представят атмосферата във „Ветровала“, както и илюстрации, помагащи ни да си представим създанията, които умът на авторката е сътворил. 

 

IMG_4943

 

Имаше и неща, които ми липсваха в историята. Очаквах книгата да бъде доста по-мрачна и страшна, както и малко по-жива. Като цяло действието върви бързо и гладко, но на моменти сякаш развитието на сюжета замръзваше и се въртеше около едно и също, за което пък финалът определено компенсира! 

Дадох на книгата 3,75 от 5 звезди и очкавам да разбера как ще се развие историята на Луиза занапред!

 

Резултат с изображение за 3,75 out of 5 stars

 

 

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!