РЕВЮ: „Деца на доблест и мъст“ – Томи Адейеми

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

02B9D09F-605C-4528-B61C-0B897E3487F4

Издателство: Егмонт

Цена: 19,90 лв.

Превод: Надя Златкова

 

РЕВЮТО МОЖЕ ДА СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА КНИГА ПЪРВА – ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

Магията се завърна в земите на Ориша…
Но борбата за сила не е приключила.
Войната тепърва започва!

След като направиха и невъзможното, Зели и Амари най-накрая успяха да върнат магията обратно по земите на Ориша. Но ритуалът се оказа по-могъщ, отколкото те очакваха, и пробуди силите не само в кръвта на маговете, а също и у някои благородници.

Сега Зели се бори, за да обедини маговете в Ориша, където врагът е също толкова силен. Но когато благородниците и войската се обединят, за да поддържат контрола над Ориша, Зели ще трябва да се пребори, за да осигури трона на Амари и да защити новите магове от разврата на монархията.

На фона на наближаващата гражданска война Зели ще трябва да открие начин да възроди кралството или да наблюдава разпада на Ориша.

 

Притежаването на огромна сила изисква огромна жертва.

 

“Деца от кръв и кости” е една от най-любимите ми книги. Рядко ми се случва да стоя до късно, за да завърша някой роман, но продължението на историята успя да ме накара да го направя отново.
Във втората част магията вече е обратно в земите на Ориша благодарение на Зели. Разбира се, събитията не се развиват по очаквания начин-освен маговете, магия притежават и благородниците, което разделя Ориша повече от всякога.
Единствената възможност за надмощие както на едната, така и на другата страна, е войната, а врагът може да е абсолютно всеки, дори и човекът, когото смяташ за най-близък. Една неочаквана среща на Зели с някого обаче преобръща всичките ѝ представи и от всеки следващ ход зависят животите на тези, които обича.

 

8F57F8A6-5FCB-4626-964E-976DCF497EEC

 

Стилът на писане на Томи Адейеми е чудесен-историята върви леко и неусетно. Историята е изпълнена с действие, но на моменти сякаш някои неща се повтаряха, което ми направи лошо впечатление. Смятам, че имаше няколко пропуснати възможности за интересни обрати, както и за раздвижване на историята, но все пак се надявам, че това ще бъде за сметка на третата книга, за която имам огромни очаквания.

Развитието на героите в “Деца на доблест и мъст” е може би най-големият плюс на книгата-през цялото време отношенията им се променяха и нищо не беше сигурно. Много ми допадна начинът, по който бяха създадени диалозите, тъй като в нито един миг читателят не може да бъде уверен в истинността на думите на нито един от персонажите. Факт е, че в книгата няма изцяло добри или лоши герои, което ги прави изключително любопитни.
Амари и Зели са станали доста по-решителни, но и двете действаха импулсивно, водени от силното желание за отмъщение, което създаде множество пречки.

 

Животът е по-сложен от погрешно и правилно. Мисля, че човек никога няма да постигне мир, опитвайки се да докаже което и да е от двете.

 

Последните стотина страници бяха меко казано пристрастяващи, не можех да се откъсна от романа, а финалът беше точно такъв, какъвто ми се искаше да бъде-неочакван, криещ в себе си купища въпроси, чиито отговори предстои да научим.

Дадох на книгата 4 от 5 звезди поради причините, които вече назовах, но все пак смятам, че “Деца на доблест и мъст” е достойно продължение на първата книга, което успя да разкрие каква сила имат властта и безсилието, показвайки, че всъщност двете неща не са толкова далечни, колкото звучат. Нямам търпение за следващата книга, която, сигурен съм, ще бъде изпепеляваща!

 

2n1iikug-4-star-rating

 

 

РЕВЮ: „Тази свирепа песен“ – В. Е. Шуаб

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

618B1CE1-1243-4D49-AB79-0CC28C5AF707

 

Издателство: Емас

Превод: Елена Павлова

Цена: 18 лв.

 

Тази свирепа песен Кн.1: Чудовищата от искреност》| Виктория Шуаб ...

 

Никой не е в безопасност в този войнстващ град на чудовища

Кейт Харкър и Огъст Флин са наследниците на един разделен и воюващ мегаполис, където насилието е родило истински чудовища. Кейт иска единствено да бъде подобие на баща си – безмилостно да пуска изчадията да безчинстват, а човеците да плащат скъпо за защитата си. Огъст най-силно желае да бъде човек, благ като баща си, да предпазва невинните. Но той е чудовище. И то способно да изтръгне нечия душа само с една изсвирена мелодия.

Без да се замисли, Огъст грабва възможността да наглежда Кейт, след като я изритват от шестия пореден интернат и я отпращат вкъщи. Не след дълго обаче младата жена разкрива неговата чудовищна тайна и при един провален опит за покушение двамата са принудени да бягат за живота си. Над тях и над дома им е надвиснала смъртна заплаха и те трябва да изберат дали да бъдат герои, или злодеи, приятели или врагове.

Световнопризнатата фентъзи писателка Виктория Шуаб и неизчерпаемото ѝ въображение ни пренасят в мрачен, кипящ от вътрешни борби град, достоен за сравнение с Готъм и четирите алтернативи на Лондон от бестселъровата поредица „Цветовете на магията“. А нейните герои Кейт и Огъст трябва да се преборят с чудовища, готови да ги разрушат от всички посоки… и с чудовищата вътре в себе си.

 

Всяка слабост разкрива плът, а незащитената плът е покана за нож.

 

Преди няколко години имах удоволствието да се запозная с може би най-популярната книга на В.Е.Шуаб, а именно „Четирите цвята на магията“. Спомням си колко поглъщаща беше историята и колко впечатлен останах от сюжета, който бе успяла да сътвори авторката. С новината, че ще видим на български и „Тази свирепа песен“, издателство „Емас“ искрено ме зарадваха, тъй като бях слушал доста за тази книга. След прочетеното обаче не останах толкова удоволетворен, колкото очаквах, уви.

Романът проследява двама главни персонажи – Кейт и Огъст, които са абсолютни противоположности. Кейт е ходещо бедствие, което сменя редица училища заради непристойното си поведение. Това може би е очаквано, тъй като баща ѝ Харкър управлява едната половина от град Искреност-мегаполис, чиито две части воюват помежду си и чиято агресия ражда истински чудовища.  

Огъст пък от друга страна населява другата половина от големия град и е олицетворение на спокойствието и невинността. За негово огромно съжаление обаче той е чудовище, което му дава възможност да убива. Именно тук идва това, което го прави специален – той не отнема животи с помощта на оръжия, а със силата на музиката, изсвирена на струните на цигулка.

По стечение на обстоятелствата главните герои попадат в едно училище, което дава възможност на Огъст да наблюдава Кейт. По този начин той иска да се почувства полезен, помагайки на своята част от града чрез информацията, която ще получи от момичето. Скоро обаче Кейт научава тайната на Огъст, а след един опит за покушение над момичето двамата, искат или не, трябва да действат заедно, за да оцелеят. Дали обаче ще успеят?

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

Стилът на писане на В.Е.Шуаб е лек и приятен за четене. Книгата се чете изключително бързо, почти неусетно, но за съжаление историята сякаш не претърпява особено развитие. Фентъзи светът, който бива представен, не беше достатъчно добре описан и развит, което на моменти водеше до объркване. Водещ мотив в историята са и чудовищата, за които също липсваше достатъчно информация. Романът е почти 400 страници, като през по-голямата част от времето бе заложено на диалози и описания, които на моменти бяха ненужни. Действие липсваше; нещата започнаха да стават интересни едва към финала на романа, чиито елементи бяха едновременно очаквани и неочаквани. Далеч не е най-лошият край на книга, но със сигурност можеше да бъде по-добре.

Голяма част от персонажите, които са представени в книгата, останаха недоразвити и не се отличаваха с нищо, с което да бъдат запомнени. Не ми допадна начинът, по който Виктория Шуаб е изградила Кейт-бунтарка, която обаче не е особено сигурна какво иска от хората, а и от самата себе си. Убеден съм, че авторката може да създава подобни персонажи далеч по-добре, тъй като именно тя е човекът, измислил образа на Лайла Бард, която е чудесен герой. Двете имат много сходства, но Кейт е в пъти по-слабо изграден персонаж от Лайла и за главно действащо лице в романа не е особено впечатляваща. 

Това, което прави Огъст запомнящ се, е мотивът с цигулката. Много ми хареса идеята, както и самото ѝ изпълнение. За съжаление обаче Огъст остана някак прозрачен през цялото време; нямаше нищо около него, което да задържи интереса и да накара читателя да очаква повече от образа му. Надявам се, че във втората част ще видим малко повече отстояване на мнение от негова страна, а не просто сляпо следване на казаното от когото и да било.

 

Какъв жесток фокус на вселената, помисли си Огъст; да се чувстваш човек само след като сториш нещо чудовищно.

 

Очаквах повече от „Тази свирепа песен“ и искрено се надявам, че продължението няма да бъде толкова разочароващо. Стискам палци авторката да е използвала потенциала на финала, за да създаде нещо наистина запомнящо се, което да отмие горчивия спомен от първата част на дуологията. 

Дадох на книгата 3 звезди заради стила на писане, идеята на историята, както и края на романа. 

 

Streep, Roberts star in August: Osage County | The Gustavian ...

 

Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност!

РЕВЮ: „Пламъкът на Аврора“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Изгревът на Аврора“ може да намерите тук.

 

CE4D8C35-9770-4B31-847B-AEDDB0393EF4

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 14,90 лв.

Превод: Милена Илиева

 

 

ГЕРОИТЕ НИ СЕ ЗАВЪРНАХА. ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.

Първо, лошите новини: древен злодей – нали се сещате, редовния разруши-целия-живот-в-галактиката тип – скоро ще бъде отприщен.

Добрите новини? Отряд 312 се заема да спаси положението.

Само че кадетите трябва да се погрижат за някои дребни нещица преди това…

Като например дузина гремпове, които биха искали да им сменят физиономиите.

Няколко агенти на ГРА с онези плашещи цветя вместо очи, които няма да се спрат пред нищо, докато не хванат Ари.

След това ще се сблъскат и с отдавна изчезналата сестра на Кал, която не е особено щастлива да види по-малкото си братче и даже води цяла армия силдрати със себе си.

С ПОЛОВИН ГАЛАКТИКА ПО ПЕТИТЕ СИ, ОТРЯД 312 НИКОГА НЕ СЕ Е ЧУВСТВАЛ ПО-ЖЕЛАН!

Те няма да се дадат без бой. Надяваме се.

 

РЕВЮТО ЩЕ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА ПЪРВА КНИГА – ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

 

В битка всички кървим еднакво.

 

В началото на годината издателство „Егмонт“ ни зарадваха с „Изгревът на Аврора“ – първа книга от новата космическа поредица на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Очакванията ми бяха високи, тъй като трилогията „Илумине“ се нарежда сред любимите ми. За моя радост романът не ме разочарова, а финалът ме остави изключително нетърпелив за продължението, което вече имаме и на български език. 

В „Пламъкът на Аврора“ главните ни персонажи имат две цели – едната е някак си да оцелеят, тъй като цялата вселена е по петите им и иска да ги унищожи, а другата е да успеят да запазят Аврора при себе си (и най-вече жива) заради силите, които притежава и които трябва да се научи да контролира. Но Ра’хаам действа бързо и нищо не е сигурно…

 

4F198ABE-4E9B-446F-A810-1AD2F94FA735

 

Стилът на писане на авторите ми се стори по-лек и приятен за четене от този в „Изгревът на Аврора“. Диалозите отново са представени с достатъчно количество чувство за хумор, а екшън сцените са описани чудесно. В „Пламъкът на Аврора“ действието е много по-живо, събитията се случват едно след друго, а всяко следващо е по-откачено и неочаквано от предишното.

Допадна ми това, че се обърна внимание на миналото на част от персонажите. Най-голяма промяна от първата част е претърпяла Зила. Хареса ми, че именно тя е един от героите, чиято история научаваме. Точно там се крие и обяснението за поведението ѝ.

В продължението се представят и нови персонажи, като един от тях е Седи – сестрата на Кал. За мен тя е доста любопитен герой, за когото, предполагам, предстои да научим повече в третата книга.

 

Само слабите търсят милост. И само най-слабите я дават.

 

Признавам си, че очаквах „Пламъкът на Аврора“ да е по-слаба от „Изгревът на Аврора“, защото там авторите вдигнаха летвата доста високо, но останах впечатлен, тъй като, поне за мен, втората част е в пъти по-добра от първата!

Изключително много ми допадна и мистерията, която Джей Кристоф и Ейми Кауфман са успели да включат в сюжета.

Последните страници бяха съвсем неочаквани – това беше може би най-добрият финал, който прочетох тази година!

Дадох на книгата максимална оценка и нямам търпение да разбера какво предстои да се случи!

 

unnamed

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕВЮ: „Кухото момче“ – Джонатан Страуд

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Крещящото стълбище“ може да намерите тук.

Ревю на „Шепотът на черепа“ може да намерите тук.

 

956936A1-2C9C-465D-A789-E94C0DF15565

 

Издателство: Артлайн Студиос

Цена: 17,00 лв.

Превод: Цветана Генчева

 

 

РЕВЮТО МОЖЕ ДА СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА ПРЕДИШНИТЕ КНИГИ – ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

Масивно нашествие от свръхестествени Посетители смайва Скотланд Ярд и предизвиква протести из цял Лондон. „Локуд и Сие“ продължават да демонстрират своята ефективност в унищожаването на духове. Локуд е смел, Джордж – проницателен, Луси – динамична, а черепът в буркана подмята злобни коментари. След като Антъни споделя част от миналото си, екипът е по-сплотен от всякога. Луси все по-силно започва да усеща Портланд Роу като свой дом, докато Локуд и Джордж не я запознават с досадната и свръхефективна нова асистентка – Холи Мънро.
Прикрити от паранормалната активност, група наемни убийци нападат карнавала в центъра на града. Ще успеят ли „Локуд и Сие“ да преодолеят личните си проблеми, за да удържат всички фронтове, или лошите чувства ще привлекат още повече неприятности?
Впуснете се в третото удивително и ужасяващо приключение на „Локуд и Сие“!

 

-Няой ден трябва да си направим пикник на място, където нищо не се опитва да ни убие. Ще бъде забавно.

-Тогава за какво ще говорим?

 

В третата част от поредицата на Джонатан Страуд проблемите, пред които се изправят познатите ни вече персонажи, стават още по-странни и трудни за решаване. В Лондон настъпва суматоха, тъй като хората са заплашени от нашествие на свръхестесвени Посетители. Всички групи, борещи се срещу духове, са повикани, за да може града да се спаси от опасността, която го грози. Изненадващо, „Локуд и Сие“ не са сред тях, макар и в последно време да са се прочули с многото си успехи и решени необичайни случаи.

Заради цялото безредие Луси решава, че иска да се прибере в родния си дом за малко, а когато се връща обратно при Локуд и Джордж се натъква на Холи Мънро – новото попълнение на агенцията. Това ядосва Луси и я кара да ревнува, тъй като и Локуд, и Джордж насочват цялото си внимание към новия член на „Локуд и Сие“, а тя остава в сянката на госпожица Мънро. Съвсем скоро обаче група наемни убийци напада карнавала в центъра на града, което кара главните ни герои напълно да забравят за личните си проблеми и да направят всичко възможно, за да блеснат отново.

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

В „Кухото момче“ стилът на писане става дори по-добър. Историята тук е доста по-мрачна и напрегната от тази в предишните две части, но все пак Джонатан Страуд е успял да я изгради така, че да се чете леко и неусетно. Разбира се, забавните моменти и подхвърляния между персонажите са в изобилие, а познатият ни вече череп в буркана не престава да се обажда във възможно най-неподходящите моменти. 

В тази книга Локуд става по-открит пред Луси и Джордж и им споделя моменти от миналото си, които обясняват държанието и целите му. Джордж също пораства, става по-отговорен и наблюдателен, а участието му в решаването на случаите е ключово. Луси пък показва, че всъщност не е толкова невъзмутима и горда, каквато беше досега, което я превръща в един още по-плътен и реален персонаж. За мен Холи си остана доста противоречива до самия край на романа. В дадени моменти ми беше симпатична, в други пък безкрайно ме дразнеше, което също е огромен плюс както за книгата, така и за останалите части, които очакваме да бъдат преведени на български в най-скоро време. Изключително любопитно ми е как ще я възприема в следващата книга.

 

product_824

 

Дадох на книгата максимална оценка и нямам търпение да разбера какво ще се случи в четвърта част, тъй като финалът на „Кухото момче“ беше абсолютно неочакван за мен и ме остави с много въпросителни.

 

unnamed

 

Благодаря на издателство „Артлайн Студиос“ за предоставената възможност!

 

 

 

 

 

Ревю: „Шепотът на черепа“ – Джонатан Страуд

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Крещящото стълбище“ може да намерите тук.

 

A65FD00D-E5B6-4956-961B-5E31F16AC088

 

Издателство: Артлайн Студиос

Цена: 17,00 лв.

Превод: Цветана Генчева

 

 

РЕВЮТО МОЖЕ ДА СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА ПЪРВА КНИГА-ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

След месеци, в които нямат случаи за решаване, „Локуд и Сие“ се обзалагат със своите съперници от агенция „Фит“ – който загуби, трябва да признае поражението си във вестник „Таймс“.

Скоро се появява нов клиент – г-н Сондърс, който иска „Локуд и Сие“ да запечатат ковчега на Едмънд Бикърстаф – викториански доктор, за когото се твърди, че е комуникирал с мъртвите.

Всичко върви добре, докато Джордж не се препъва и пада в ковчега.  Това освобождава ужасен фантом, както и мощен Източник, който убива всеки, дръзнал да го погледне. „Локуд и Сие“ имат задачата да върнат Източника на всяка цена, преди да започне да всява хаос из Лондон.

 

Смъртта е беглец: дори когато я наблюдаваш внимателно, мигът ти се изплъзва.

 

В „Шепотът на черепа“ вече познатите ни персонажи се срещат с поредния заплетен случай-тримата са повикани на гробище, за да проучат гроба на викторианския доктор Едмънд Бикърстаф и да запечатат ковчега му. На това място са се случили странни и притеснителни неща, което прави обстоятелствата още по-любопитни за Локуд, Луси и Джордж, но въпреки това те са уверени, че ще се справят бързо със ситуацията. Както предполагам и очаквате, фактът, че подценяват случая води до сериозни последствия и на свобода е пуснат фантом, а от ковчега изчезва огледало, което убива всеки, който го погледне. За да бъдат нещата дори още по-неприятни за „Локуд и Сие“, заедно с тях започват търсенето и най-големите им опоненти от агенция „Фит“, с които те имат облог-този, който загуби, трябва да напише статия колко по-добър е другият екип в един от най-популярните вестници. Това обаче, което противниците им нямат, е череп, затворен в буркан, който, оказва се, знае много повече, отколкото някой е предполагал…

 

 

A370CF1D-1A1F-4267-A4CE-57E2D5092F1CСнимка: @bookcuriousx

 

Както и в първата част, и тук стилът на писане на автора е лек и ненатоварващ, историята върви бързо и страниците се четат неусетно. Във втората част на поредицата хуморът е дори повече, което за мен е огромен плюс, а случаят, с който се занимават, е изключително интригуващ и заплетен. 

В „Шепотът на черепа“ героите ни претърпяват промени, показват нови и непознати за читателя черти на характерите си, а отношенията им стават още по-шарени и сложни, което ги прави по-реалистични и интересни. Появяват се и някои нови лица, които също бяха чудесно изградени и имаха огромна роля в развитието на сюжета.

 

Ако преценяваш успеха по броя на враговете, които си създаваш, може да се каже, че тази вечер беше безкрайно успешна.

 

Дадох на книгата 4,5 звезди-със сигурност тази част беше по-интересна и по-напрегната от първата! Изключително любопитен съм да разбера как ще продължи историята нататък и дали авторът ще успее да надгради това, което се случи в „Шепотът на черепа“!

 

4.5 Out Of 5 Stars Transparent & PNG Clipart Free Download - YWD

 

Благодаря на издателство „Артлайн Студиос“ за предоставената възможност!

 

 

 

РЕВЮ: „Крещящото стълбище“ – Джонатан Страуд

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

DBD78FD8-A5B9-41ED-918C-81D6CD6519CB

 

Издателство: Артлайн Студиос

Цена: 17,00 лв.

Превод: Цветана Генчева

 

 

Когато мъртвите се завърнат, за да преследват живите, „Локуд и Сие“ са насреща…

Повече от петдесет години страната е жертва на ужасяваща епидемия от духове. За да се справят с този феномен, се появяват множество паранормални разследващи агенции.

Талантливият млад агент Луси Карлайл пристига в Лондон, надявайки се на бележита кариера. Вместо това обаче се присъединява към най-малката и разнебитена агенция в града, управлявана от харизматичния Антъни Локуд. Когато един от случаите им завършва пагубно, „Локуд и Сие“ имат последен шанс за изкупление. За целта трябва да прекарат една нощ в една от най-обитаваните от духове къщи в Англия и да се опитат да се измъкнат живи.

„Крещящото стълбище“ е първата книга от нова поредица, изпълнена с напрежение, хумор и ужасяващи духове. Нощите ви никога няма да са същите…

 

30DAE166-0834-40DD-A3C4-C0384C187CB6

 

„Крещящото стълбище“ от Джонатан Страуд е началото на една страхотна поредица, която ни запознава с Луси Карлайл-младо момиче, което има дарбата да чува призраците по-добре от останалите, имащи талант, свързан с духовете и справянето с тях. След някои неуспешни опити да стане част от различни екипи, борещи се с Проблема-появата на призраци в човешкия свят, тя отива в агенцията „Локуд и Сие“, която е нейната последна надежда. На вратата я посреща Джордж Къбинс, който подценява Луси още в мига, в който я вижда, и директно ѝ заявява, че няма шанс да получи работа при тях, тъй като прилича на всички останали, които са опитвали да постъпят в агенцията. За нейна радост обаче се появява и Антъни Локуд, който всъщност е собственикът на „Локуд и Сие“. Той я кани да влезе, за да поговорят и има нужда само от няколко въпроса, за да разбере, че Луси е идеалният кандидат за неговия вече завършен екип.

Съвсем скоро тримата ни главни персонажи се забъркват в огромна каша, която заплашва агенцията да бъде затворена. Те дължат огромна сума пари, която трябва да съберат за невъзможно кратко време. Макар и тази задача да изглежда непосилна, в живота им се появява лъч светлина в лицето на заможен мъж, който има нужда от тяхната помощ-той притежава имение, в което са се случили ужасяващи неща и „Локуд и Сие“ са тези, които могат да му помогнат да се справи с проблема си. 

 

product_794

 

Стилът на писане на автора е чудесен – книгата върви леко, без излишни описания или досадни диалози. Допадна ми начинът, по който е успял да предаде дори и най-напрегнатите и зловещи сцени, а именно със задоволително количество хумор, който блика от персонажите. 

И тримата главни герои се превърнаха в мои тотални любимци, тъй като са изключително добре изградени и е трудно да повярваш, че всъщност не съществуват в нашия свят. Всеки един от тях е коренно различен от останалите – Луси е своенравна, но е тази, която умее да мисли под напрежение и успява да намери решение в моментите, в които всичко е на живот и смърт. Джордж е герой, който винаги действа по план и отделя солидно количество време за предварително проучване на всеки отделен случай, с който са се захванали. Хареса ми неговата искреност, от която останалите често се нуждаеха, за да слязат на земята и да вземат нещата насериозно.  Локуд от своя страна е доста по-импулсивен и залага на интуицията си, което невинаги му бе от полза. Въпреки това той бе този, който крепеше екипа през цялото време и се грижеше както за Луси, така и за Джордж. 

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

Дадох на книгата 4 звезди и нямам търпение да продължа с историята, за да видя какво ги очаква Локуд, Луси и Джордж по-нататък! Дайте шанс на книгата, тъй като съм сигурен, че ще ви остави очаровани и искащи още!

 

4 out of 5 stars png 2 » PNG Image

 

Благодаря на издателство „Артлайн Студиос“ за предоставената възможност!

 

РЕВЮ: „Град от месинг“ – С. А. Чакраборти

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

EA18F827-62B5-4721-98BD-58FE5C6BDD66

Издателство: Ибис

Цена: 18,90 лв.

Превод: Вера Паунова

 

Нахри е ненадмината измамница, която никога не е вярвала в магии. И по-добре от всеки друг знае, че това, с което си изкарва прехраната из улиците на Кайро – гледане на ръка, гонене на зли духове, изцеляване – са просто трикове, номера, с които да прибира парите на османските благородници.
Ала когато по време на едно от шарлатанствата си, без да иска, призовава Дара – загадъчен джин воин, Нахри е принудена да приеме, че магическият свят, за който винаги е смятала, че съществува единствено в приказките, е истински.
Защото джинът ѝ разказва забулена в тайни история: отвъд горещи, брулени от вятъра пясъци и отвъд руините на някога великолепни човешки градове се намира Девабад – легендарният Град от месинг. В него, зад позлатените му стени, зад шестте порти на шестте племена на джиновете, тлеят прастари вражди.
И когато решава да навлезе в този свят, Нахри научава, че истинското могъщество е свирепо и жестоко. Че магията не може да я предпази от опасните мрежи на дворцовите интриги. Че дори най-хитрите кроежи може да имат смъртоносни последствия.
Все пак неслучайно казват, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш…

 

Най-хубавите истории обикновено съдържат зрънце истина.

 

„Град от месинг“ от С.А.Чакраборти бе книга, за която не знаех особено много. След като издателство „Ибис“ съобщиха, че ще публикуват романа на български, реших да се разровя, за да видя какъв е сюжетът и какво е мнението на хората за историята. Останах приятно изненадан от това, което видях, затова очакванията ми станаха високи и се надявах на нещо, което ще ме държи дълго. За съжаление обаче моето мнение не съвпада изцяло с масовото и книгата не успя да ме спечели така, както очаквах.

Историята ни среща с Нахри-момиче от Кайро, което се препитава чрез малки кражби и измами, включващи в себе си магия. Тя никога не е вярвала в подобни неща, затова и никога не ги е взимала особено насериозно, а по-скоро като повод да се възползва от човешката наивност и вяра в това, което всъщност не можем да видим.

Една вечер Нахри е повикана, за да изкара дух на джин от тялото на жена. Разбира се, момичето приема всичко като едни лесно изкарани чрез лъжа пари, затова тя започва да изрича заклинания, с които да спаси обсебената. Докато прави това, Нахри решава да изпее песен на собствения си език, на който не е чувала никого да говори и няма представа как владее. Това кара обладаното момиче да реагира по особен начин, което стряска Нахри и тя побягва към близкото гробище, преследвана от жената, в чието тяло се крие духът на джина. Двете разменят по няколко реплики, Нахри усеща, че е в безизходица, но в този миг се появява Дара-мистериозен джин, който Нахри е повикала с песента си. Нещото, което прави впечатление на момичето, е, че всъщност Дара говори нейния език, а това, което той успява да ѝ разкаже за самата нея, я оставя поразена. Съвсем скоро джинът открива пред Нахри свят, за който тя дори не е подозирала, а нещата, на които е способна, я правят изключително ценна.

 

07542EE7-656B-4661-9C08-A59AC4A844DB

 

Началото на романа ме спечели-започна доста обещаващо, но много скоро действието просто спря. Тази мудност продължи през почти цялата книга, което ме разочарова, тъй като определено имаше моменти с огромен потенциал, който обаче бе пропилян.

Стилът на писане на авторката е интересен. Това, което много ми допадна, е начинът, по който е успяла да предаде красотата на Ориента-със сигурност ме пренесе в тези далечни и екзотични земи. Именно тези описания успяха да задържат и интереса ми към книгата. Нещото, което не ми хареса особено, бе изграждането на персонажите и техните взаимоотношения.

Нахри като главна героиня не успя по никакъв начин да ме спечели, а дори напротив-беше ми неприятна с изказванията си, които през по-голямата част от времето бяха лишени от всякаква логика. Момичето бе абсолютно неориентирано в цялата ситуация, но въпреки всичко държеше нейното мнение да бъде чуто и прието за правилно, макар и без никаква аргументация.

Със самата си поява Дара бе представен като персонаж, който е свикнал да бъде уважаван и не позволява на никого да го тъпче. Именно тук се появява въпросът защо обаче джинът позволи на Нахри да го контролира и да го използва, а той мълчеше и послушно изпълняваше всяка нейна прищявка, независимо колко нелепа беше тя.

В книгата проследяваме и пътят на принц Али от Девабад-другият ни главен персонаж, който в опитите си да помага се оказва под прицела на баща си, който не е доволен от това, което се чува за детето му. Голяма част от главите на Али, поне за мен, бяха излишни, тъй като действие в тях напълно липсваше. На фона на останалите персонажи обаче именно Али е този, който в един момент започна да се вразумява и да мисли рационално. В края на книгата неговите части ми бяха в пъти по-интересни от тези на Нахри.

 

Величието отнема време. Нерядко най-могъщите неща имат най-скромното начало.

 

Дадох на книгата три от пет звезди заради красивите описания на авторката и последните глави, които бяха изключително напрегнати и интригуващи за мен. По мое мнение персонажите са плоски и прозрачни, по никакъв начин не успяха да задържат вниманието ми върху тях и не ме накараха да се интересувам какво ще се случи по-нататък в историята. Все още е под въпрос дали ще продължа с поредицата, но силно се надявам, че във втората част авторката е обърнала внимание на героите си.

 

3 Out Of 5 Stars Transparent & PNG Clipart Free Download - YWD

 

Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕВЮ: „Изгревът на Аврора“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 14,90 лв.

Превод: Милена Илиева

 

 

Годината е 2380 и дипломираните кадети на aкадемия „Аврора“ са разпределени със своите първи мисии. Звездният курсант Тайлър Джоунс е готов да подбере екипа на своите мечти, но глупавият му героизъм го оставя с утайката, която никой в Академията не иска…

Самоуверен ДИПЛОМАТ, майстор в саркастичните забележки.
УЧЕН социопат със склонност да стреля по съквартирантите си.
Хитроумен МЕХАНИК в екзокостюм.
Извънземен ВОИН с проблеми с гнева.
Мъжкарана ПИЛОТ, която изобщо не си пада по Тай, в случай че се чудите.

Но се оказва, че най-големият проблем на Тай не е неговият екип, а Аврора Дзие-Лин О’Мали – момичето, което той току-що е спасил от междуизмерното пространство. Ари е момиче извън времето, пътувала цели два века в криокамера. Тя може би ще бъде причината за следващата велика война, а Тайлър и неговият екип от неудачници може и да се окажат последната надежда за цялата галактика.

МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ СЕ ПАНИКЬОСВА!

 

Но как да обясня що е то полет на хора, които не са виждали небето?

 

„Изгревът на Аврора“ е втората поредица, по която любимците ни Джей Кристоф и Ейми Кауфман работят заедно. Както и при трилогията „Илумине“, тук действието също се развива в Космоса. Годината е 2380-а, а от първата страница авторите ни запознават с Тайлър – отличник на курса, имащ правото преди всички да избере хора за своя екип, с който да изпълни първата си звездна мисия. За негово съжаление обаче той изпуска Подбора, тъй като откликва на обаждане от изчезнал космически кораб, на който има един оцелял. Там той се натъква на Аврора, която осъзнава, че е проспала последните 200 години в криокамера. Събирането на хора за различните екипи вече е приключило, а Тайлър остава с тези, които никой не е пожелал, а именно Скарлет, Кат, Зила, Финиан и Кал, които наричат себе си Отбор 312. След като получават първата си мисия, която е крайно незадоволяваща както за Тайлър, така и за всички останали, понеже им се струва прекалено проста, те разбират, че Аврора също е качена на космическия кораб и пътува заедно с тях. Заради нея настъпва хаос, тъй като Отбор 312 бива нападнат, а след като Аврора проявява някои странни способности, мистерията около нея става все по-задълбочена и екипът прави всичко възможно, за да я запази жива и да предотврати войната, която може да се зароди заради момичето. 

 

E37B8DFA-2DBC-4F21-8F79-0BB35D4DF6C4

 

Стилът на писане на авторите е прекрасен. Както и в „Илумине“, тук хуморът не липсва, а дори напротив – повече е. Едновременно с това през цялото време се случва нещо, което те държи под напрежение и те кара да четеш още и още. Книгата върви много леко и приятно, историята е особено интересна, а екшънът и сарказмът са на всяка страница. Диалозите между персонажите са изключително забавни дори и в най-напечените моменти, а описанията на Космоса, корабите и всичко останало, което е около героите в романа, прави преживяването чудесно.

 

Никога не си сам, ако вървиш по правилния път.

 

Героите в книгата са меко казано великолепни! Всеки един от тях е коренно различен от останалите, има собствен характер и позиция по всички въпроси, което ги прави специални, реалистични и живи. Хареса ми как се развиват техните взаимоотношения и как успяват да се нагодят един към друг, въпреки че нямат общо помежду си. Честно казано не мога да си избера кой от тях ми стана любим, тъй като всички са изградени чудесно и е невъзможно да не ги харесаш! Любопитен персонаж е и Магелан – изкуствен интелект, който Аврора носи навсякъде със себе си и който решава да изрази мнение в може би най-неподходящите моменти. 

 

Снимка на Егмонт Тийн.Източник

 

Дадох на книгата максимална оценка и нямам търпение за продължението, което очакваме на български през юни! Сигурен съм, че историята ще ви погълне моментално и няма да ви пусне, докато не прочетете последните страници, които пък ще ви оставят с отворена уста и в чакане на втора част от поредицата!

 

Резултат с изображение за „five out of five stars transparent“

 

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

 

РЕВЮ: „Войната на маковете“ – Р. Ф. Куанг

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

360E45E8-6703-4225-986E-6A86434BCB4A

 

Издателство: Orange Books

Цена: 24,90 лв.

Превод: Ангел Ангелов

 

Войната на маковете, Р. Ф. Куанг, 9786191710928

 

История за честта, саможертвата и спасението на империята.

Рин е сираче от Провинцията на Петела и единственото, което настойниците ѝ очакват от нея, е да продължи да им служи в извършването на незаконната им дейност. Но когато девойката изкарва отлични резултати на изпита Кеджу и е приета да учи в Синеград – най-доброто военно училище в Никан – всички осъзнават, че се случва нещо безкрайно необикновено.
От самото начало на обучението си в Академията Рин става обект на подигравки заради цвета на кожата, пола и произхода си, но скоро открива, че притежава необикновена сила. Така, с помощта на притеснително смахнат учител и известно количество психоактивни вещества, започва обучението ѝ по никому неизвестния предмет Познание.
Рин научава, че богове, смятани отдавна за мъртви, са живи, и че овладяването на контрола над нейните собствени сили е много по-важно от оцеляването във военното училище.
Защото – макар империята Никара да живее в мир – отвъд тясното море федерацията Муген все още крои планове. След Първата война на маковете в продължение на десетилетия Никан е окупирана от напредналата във военно отношение Федерация и замалко не губи контрол над континента през Втората война. И макар повечето хора да са абсолютно незаинтересовани от случващото се, неколцина са наясно, че и най-малката искра може да разпали Трета война на маковете…
Силите на Рин може да са единственият начин тя да спаси народа си. Но колкото повече научава за бога, който я е избрал – отмъстителния Феникс – толкова повече се изпълва със съмнения, че цената за спечелването на войната може да се окаже загубата на всичко човешко у нея…
И че може би вече е твърде късно.

 

Болката е цената на успеха.

 

„The Poppy War“ е книга, която често съм виждал из Интернет пространството. Още от мига, в който романът се появи в чужбина, всички луднаха по историята и винаги ми е било любопитно какво се случва в книгата, за да бъдат читателите толкова впечатлени.  Когато издателство „Orange Books“ обявиха публикуването на романа в България, веднага побързах да помоля за едно копие и бях готов за история, която ще ме държи дълго. За съжаление нещата не станаха точно така, както си ги представях.

„Войната на маковете“ ни среща с Рин – сираче от Провинцията на Петела, принудено от настойниците си да извършва незаконна дейност, включваща продажбата на опиати. Тъй като семейството ѝ се интересува изцяло от парите и печалбата, а не от момичето, те решават, че ще дадат Рин за съпруга на влиятелен мъж, който ще бъде от полза на противозаконния им бизнес. Единственото спасение за Рин е Синегард – най-доброто военно училище в Никан. За да стигне до него, тя трябва да премине изпита Кеджу, който изисква дълга подготовка, която момичето няма. Времето, с което разполага, е изключително малко, затова тя започва своето обучение, готова на всичко, за да избяга от дома. В деня, в който излизат резултатите, тя вижда името си на първо място в списъка с приети. 

В Академията тя се сблъсква с подигравки и куп неприятности, но и научава неща за себе си и света около нея, които никога не е предполагала, че ще узнае, а обучението, което получава там, може да бъде жизнено важно както за нея, така и за всички останали, които са на нейна страна.

 

Войната не определя кой е прав. Войната определя кой остава жив.

 

Първата част от книгата бе поднесена прекрасно. Всичко беше точно така, както си го представях, което още повече вдигна очакванията ми за това, което предстои да стане в историята. След първите 150 страници обаче стилът на писане на авторката се промени, на места имаше описания, които бяха напълно излишни, а в опитите си да изпълни романа с действия, писателката изгуби връзката ми с героите и историята като цяло. Нещата започнаха да се случват прекалено бързо, което накара интереса ми към книгата съвсем да се изпари, тъй като Р.Ф.Куанг не оставя никакво време на читателя да се запознае напълно с това, което става и да му се наслади. На всяка страница се случва нещо различно, което по принцип би било страхотно, но тук, поне за мен, авторката не е успяла да се справи с тази си задача.  

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

Не можах да опозная героите до самия финал на книгата, понеже бе обърнато повече внимание на действията, а не на развитието на образите в романа. Признавам си, че Рин бе изключително дразнеща за мен през почти цялата книга, тъй като се включваше с неуместни и нелогични коментари, стараеше се да прави напук на всички, за да се доказва и не се вслушваше в думите на никого, макар и да знае, че биха ѝ били от полза. Персонажите, които според мен авторката бе изградила добре, бяха тези на Катай и преподавателят на Рин по Познание, които обаче не се появяваха често и задълго.

 

Дадох на книгата 2 от 5 звезди и не мисля да продължавам с поредицата. 

 

Резултат с изображение за „2 out of 5 stars transparent“

 

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

 

РЕВЮ: „Мраколуние“ – Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Нивганощ“ – тук.

Ревю на „Божигроб“ – тук.

 

IMG_1369

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 29,90 лв.

Превод: Милена Илиева

 

 

РЕВЮТО ЩЕ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА „НИВГАНОЩ“ И „БОЖИГРОБ“-ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

Многото бяха един.
И пак ще бъдат.

Трябва да възстановиш целостта на счупеното, Мия. Трябва да върнеш вълшебството на света. Да възстановиш равновесието между нощта и деня, както е било в началото. Едно слънце. Една нощ. Една луна. Равновесие.

 

Дори боговете кървят.

 

„Мраколуние“ е последна част от поредицата за Мия Корвере, която, оказа се, ми стана любима от трилогията.

В този зашеметяващ финал историята започва там, където ни остави в „Божигроб“-Трик по някаква странна причина всъщност е жив, Мия смята, че е убила както Дуомо, така и Скайва, а по петите ѝ са луминати и хора от Червената църква, които желаят само едно-да я убият.

По пътя на Мия се появяват още пречки-малкото ѝ братче, което е смятала за мъртво, всъщност е живо. Момичето някак успява да отмъкне Йонен от хората на Скайва, а оттам тръгва в посока нейния учител Меркурио, заловен в лапите на врага. 

Заедно с хората, които я подкрепят, Мия тръгва да търси отговори, от които зависи всичко.

 

image_6483441 (1)

 

Джей Кристоф и тук не изневерява на запомнящия си стил на писане-бележки под линия, забавни диалози в не особено забавни ситуации, както и купища нецензурни думи, с които, предполагам, всички вече са свикнали. Истината е, че начинът, по който авторът успява да разкаже историята, е един от най-любимите ми, тъй като някак съумява да държи интереса на читателя през цялото време, та дори и в редките моменти, в които не се лее нечия кръв и всичко е що-годе спокойно.

 

Понякога миналото не иска да умре. Понякога се налага да го убиеш.

 

Персонажите тук проявяват качества, които не съм очаквал. В „Мраколуние“ голяма част от тях претърпяват промяна и изричат думи, които дълго време са им тежали. В романа се появяват и нови герои, като например малкия Йонен, който, поне по мое мнение, е чудесно изграден образ, тъй като успяваме да проследим промяната в него от началото до самия край на книгата, без нещата да са претупани, а дори напротив-всичко при него се случи с конкретна причина, която имаше и своето въздействие над неговата промяна като човек.

 

image_6483441

 

Поредицата за Мия заслужаваше именно такъв финал-изпълнен с действия, едновременно с това забавен и на моменти крайно мрачен. Впечатлен съм от това как Джей Кристоф успя да доразвие идеята си тук, а обратите, които е създал, ме караха да оставя романа за момент и да опитам да асимилирам какво точно прочетох. 

 

Дадох на книгата максимална оценка и нареждам цялата поредица на рафта с любими истории, които да тикам в ръцете на всички и да моля да прочетат! 

Резултат с изображение за 5 out of 5 stars transparent

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!