Мечтателя Странник – Лейни Тейлър

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

img_6821

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24,90 лв.

Превод:  Кристина Георгиева

 

 

Във втората събота на дванадесетолунието в град Плач от небето падна момиче. Кожата му беше синя, кръвта му – червена.
Сънят избира сънуващия, а не обратното…

Ласло Странник, сирак от войната и младши библиотекар, се опасява, че сънят му е направил лош избор. От петгодишен е обсебен от изгубения митичен град Плач. Герой на име Богоубиеца и отряд от легендарни воини тръгват към него. Ласло или трябва да последва този шанс, или завинаги да се откаже от мечтата си.

Какво се е случило в Плач преди двеста години? Какво е погубил Богоубиеца, което е назовано с името на Бог? Отговорите се спотайват в Плач заедно с още мистерии – като богинята със синя кожа, появяваща се в сънищата на Ласло.

Това е новият, спиращ дъха роман на носителката на Националната награда за книга, Лейни Тейлър, авторка на трилогията „Създадена от дим и кост“, бестселър на „Ню Йорк Таймс“. В него сянката на миналото е толкова реална, колкото духовете, обитаващи цитаделата на погубените богове.

Впуснете се в митичния свят на ужаси и чудеса, любов и кошмари.
Добре дошли в Плач.

 

Резултат с изображение за divider line

Още с първите си редове „Мечтателя Странник“ успява да грабне читателя и да го въведе в дълбокия свят, който Лейни Тейлър доста умело е успяла да изгради. В книгата проследяваме историята на Ласло Странник – млад библиотекар, вечно забил нос в книгите и странящ от околния свят. Фамилията му е така особена, тъй като в Зосма- мястото, в което се развива действието в началото на книгата, дават това име на тези, които са останали сираци. Дълги години Ласло събира информация за мистериозния град Плач, за който сякаш всички са забравили и нямат особено желание да си спомнят. За негова огромна радост обаче се открива невероятна възможност да посети мистериозния град, която той, разбира се, не може да пропусне. Когато пристига там се сблъсква с неща, които никога не е очаквал и не си е представял. Какво обаче, ще оставя да разберете сами.

 

 Мечтата избира мечтателя, а не обратното.

 

Стилът на писане на Лейни Тейлър може да бъде описан само с една дума – магия. Истинско удоволствие беше за мен да се изгубя сред страниците на нейното въображение, като дори не усетих кога стигнах до последните изречения. Богатият ѝ изказ прави четенето лесно, а светът, който успява да създаде, сякаш напуска страниците на книгата и те поглъща изцяло. Всеки един от персонажите бе изграден така, че да бъде различен от останалите и да има нещо, с което ярко да изпъква. Същността им бе описана до най-малкия детайл, а диалозите и мислите им бяха изключително любопитни и вълнуващи. 

 

img_6820

 

Лично за мен началото беше  по-бавно от очакваното, което се дължи на факта колко сложен сюжет е изградила Лейни Тейлър. Признавам си, леко бях объркан, докато четях първите петдесет страници, но след това историята рязко тръгна и вече нямаше и помен от първоначалната мудност. Другото, което не ми се хареса особено, бе това, че присъстваше мотива за моменталната любов. Мисля, че авторката можеше да си поиграе малко повече с взаимоотношенията на героите и да създаде няколко ситуации, които да предразположат самите персонажи към влюбване. Разбира се, на фона на останалото действие, тези неща са абсолютно незначителни. 

 

Резултат с изображение за 4,75 out of 5 stars

 

Оцених книгата с 4,75 от 5 звезди и очаквам с нетърпение да прочета и „Музата на кошмарите“, за която имам огромни очаквания, тъй като финала на „Мечтателя Странник“ бе меко казано неочакван и интригуващ. 

 

Реклами

Обсидио: Досието Illuminae_03 – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Илумине“

Ревю на „Гемина“

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24, 90 лв.

Превод: Александър Маринов

 

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ „ИЛУМИНЕ“ И „ГЕМИНА“, ТАКА ЧЕ ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

„Обсидио: Досието Illuminae_03“ е последна книга от фантастичната трилогия „Илумине“.

***

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?

Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.

Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

 

Живей живот, за който си струва да умреш.

 

Колкото и да ми е тъжно да го кажа, финалът и на тази поредица дойде! Не мога да повярвам, че прекрасната история, която Ейми Кауфман и Джей Кристоф създадоха, приключи. 

В последната част от трилогията „Досието Illuminae“ се срещаме със старите ни любимци Кейди, Хана, Езра, Ела и Ник. Разбира се, в „Обсидио“ авторите ни запознават и с още една двойка герои, а именно Рийс и Аша. В книгата проследяваме действието веднага след това, което се случи във финала на „Гемина“ – след атаките на Хиймдал главните ни персонажи се намират на кораба Мао, където обаче, за тяхно съжаление, не могат да се задържат дълго поради липсата на ресурси и нещата тръгват в посоката, от която започнаха, а именно Керенза IV. Това, което героите не знаят обаче, е, че всъщност планетата е под влияние на БайТек. Именно там, на Керенза, са и Аша и Рийс- бивши гаджета, които съвсем неочаквано се срещат и осъзнават, че се намират от двете страни на конфликта- Аша е от съпротивата, а Рийс е част от екипа на БайТек, който руши и убива. 

 

img_6763

За пореден път казвам, че цялата поредица е произведение на изкуството! Щом четете това ревю, значи знаете за какво говоря- всяка една страница от книгите е направена с много старание и труд, за да бъде преживяването на читателя наистина космическо! Нямам представа как Джей Кристоф и Ейми Кауфман са съумяли да създадат нещо подобно, но съм изключително щастлив, че са го направили! Стилът им на писане е много приятен за четене, а и факта, че прочетох около 400 страници на едно сядане, което изобщо не ми се случва често, говори достатъчно. Както и в предишните две книги от поредицата, в „Обсидио“ не липсват неочаквани обрати и екшън. Макар че в книгата се води жестока битка, тези неща са в по-малки количества, което в никакъв случай не означава, че книгата не е интересна- напротив, „Обсидио“ е също толкова вълнуваща, тъй като тук се запознаваме с грозното лице на войната и как всеки я приема и се справя с нея.  Естествено, в книгата присъства и романтичен елемент, на който аз по принцип не съм особен фен, тъй като доста често се прекалява с него, но тук нещата са представени по съвсем ненатрапчив начин. 

 

Всяка история се нуждае от чудовище.

 

Голяма част от героите вече ги познавате, но тук те са представени и в различна светлина от тази, в която сме свикнали да ги виждаме. Новите ни персонажи пък се разгръщат и развиват от началото до края. Тяхната история се заплиташе повече и повече, карайки читателя да гадае как ли ще завършат нещата между тях. Старият ни познайник КАЗИМ също взима главна роля в кулминацията на поредицата и тук успяхме да разберем малко повече за него, което за мен беше страхотно, тъй като мисля, че КАЗИМ е доста интересен персонаж, имайки се предвид, че е изкуствен интелект, който някак си успява да изпита чисто човешки чувства.

 

img_6740

 

Дадох на книгата максимална оценка и смятам, че е напълно заслужена! Ако сте прочели „Илумине“ и „Гемина“ и се колебаете дали да започнете ‘Обсидио“, недейте, защото това ще бъде една огромна <грешка>. Изключително радостен съм, че книгите бяха преведени на български и нямам търпение за книгите, които двамата автори предстои да напишат съвместно, тъй като са страхотен екип! 

Резултат с изображение за five out of five stars

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност да се запозная с историята!

 

The Tattooist of Auschwitz – Heather Morris

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

img-6646

 

For readers of Schindler’s List, The Man Who Broke into Auschwitz and The Boy in the Striped Pyjamas comes a heart-breaking story of the very best of humanity in the very worst of circumstances.

I tattooed a number on her arm. She tattooed her name on my heart.

In 1942, Lale Sokolov arrived in Auschwitz-Birkenau. He was given the job of tattooing the prisoners marked for survival – scratching numbers into his fellow victims’ arms in indelible ink to create what would become one of the most potent symbols of the Holocaust. 

Waiting in line to be tattooed, terrified and shaking, was a young girl. For Lale – a dandy, a jack-the-lad, a bit of a chancer – it was love at first sight. And he was determined not only to survive himself, but to ensure this woman, Gita, did, too.

So begins one of the most life-affirming, courageous, unforgettable and human stories of the Holocaust: the love story of the tattooist of Auschwitz.

––

‘Extraordinary – moving, confronting and uplifting . . . I recommend it unreservedly’ Greame Simsion

‘A moving and ultimately uplifting story of love, loyalties and friendship amidst the horrors of war . . . It’s a triumph.’ Jill Mansell

 

Резултат с изображение за the tattooist of auschwitz book cover

 

If you wake up in the morning, it is a good day.

 

Често виждах корицата на „The Tattooist of Auschwitz“, докато ровех из GoodReads, придружена от прекрасни ревюта на читатели. Книгата грабна интереса ми, но след като видях, че е номинирана и за исторически роман на годината, знаех, че ще си взема изданието и ще го прочета. Е, така се и случи, но не останах особено очарован след като затворих последната страница на романа.

В книгата бива разказана историята на 24-годишния Лали Соколов от Словакия. По нареждане на Хитлер всяко еврейско семейство трябва да изпрати един от членовете си, навършил 18-годишна възраст на място, за което те не знаят нищо. Макс, братът на Лали, предлага себе си, но Лали категорично отказва, тъй като Макс има две деца и жена, за които да се грижи. Междувременно сестра им Голди практикува шивашка дейност тайно, тъй като на евреите им е забранено да работят, затова този, който се предава, е именно Лали, понеже е безработен.

Мъжът попада във вагон претъпкан с хора, облечен с костюм и вратовръзка. Още от там той започва да усеща, че нещо ужасно предстои да се случи. След дългото пътуване, уморени, гладни и жадни те пристигат в Аушвиц, посрещнати от надписа „РАБОТАТА ТЕ ПРАВИ СВОБОДЕН“. Новодошлите биват приветствани с добре дошли, след което принудени да оставят всичките си лични вещи и дрехи с обещанието, че скоро ще си ги получат обратно. На всички са раздадени руски униформи, наподобяващи раирани пижами, както и ботуши. Косите им биват подстригани, а тези, които отказват, са убити. На всеки един от тях бива татуиран номер на ръката, който се превръща в новото им име.

Евреите са принудени да работят по цял ден, независимо колко изморени се чувстват; получават по две хранения на ден и биват убивани за забавление на пазачите. Лали е примерен, винаги държи главата си наведена, но използва знанията си по немски за да подслушва надзирателите, за да събира информация, която да му помогне да напусне адското място. Мъжът бързо се превръща в любимец на всички, което, разбира се, не остава незабелязано. Човекът, който прави татуировките на ръцете- Пепан, го открива и му предлага да работи с него. Лали приема и много скоро той остава единственият, който върши тази дейност, което го превръща в татуисът на Аушвиц. През него минават хиляди хора, но една жена на име Гита пленява сърцето му и той е готов на всичко, за да я открие и да бъде с нея до края на живота си.

 

img-6647

 

Стилът на писане на авторката бе това, което въобще не ми допадна. Описания липсват, както и персонажи. Нито един от героите не бе изграден по ясен начин и с характер. Емоцията напълно отсъстваше, а диалозите между героите бяха напълно неизчерпателни и сякаш без особен смисъл. На всички ни е ясно какъв ужас наистина са преживели хората в Аушвиц, а в книгата нещата са изградени по изключително повърхностен начин, сякаш те просто са живели там спокойно едни с други. За мен това съсипа преживяването от книгата и ме остави истински разочарован.

 

To save one is to save the world.

 

„The Tattooist of Auschwitz“ е една красива история в грозен и жесток свят, която, за съжаление, авторката е съсипала. Книгата не ме накара да почувствам нищо. Останах напълно безразличен към историята и героите. Ако все още не сте чели нищо по темата за Втората световна война и концентрационните лагери, то не ви препоръчвам да започвате с тази, тъй като няма да останете доволни.

 

img-6664

 

Дадох на книгата три от пет звезди и наистина съжалявам, че именно тази авторка се е заела с написването на романа. Убеден съм, че историята можеше да бъде предадена много по-емоционално и описателно и наистина да си струва четенето. 

 

Резултат с изображение за three out of five stars

 

 

„Глад“ – Алма Катсу

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

IMG-6154

 

Издателство: Orange Books

Цена: 19,90 лв.

Превод: Богдан Русев

 

Глад, Алма Катсу, 9786191710683

 

Злото е тук. И е гладно.

„Книга, която всява дълбоко безпокойство и не позволява да бъде оставена, преди да стигнете до последната страница… Не ви препоръчвам да я четете по тъмно.“ Стивън Кинг

Завладяващ и напрегнат разказ за едно от най-изключителните събития в американската история: трагично завършилата заселническа експедиция, предвождана от братята Донър. Една истинска история, представена през призмата на свръхестественото.
Злото е невидимо – и всемогъщо.
Това е единственият начин да се намери обяснение за поредицата от злощастни събития, които спохождат кервана на заселниците. Оскъдните дажби, яростните вражди и мистериозната смърт на едно малко момче са докарали изолираните от света пътешественици до ръба на лудостта. И макар всички да мечтаят за онова, което ги очаква на Запад, сред тях започват да изникват отдавна забравени тайни, а противоречията помежду им ескалират до убийства и хаос. Сякаш няма спасение от трагедията… както и от усещането, че някой – или нещо – ги преследва на всяка крачка от пътя им. Дали е проклятие, предизвикано от красивата Тамсен Донър (според някои – вещица), неразумният избор на маршрут за експедицията през непознати земи, или просто лоша съдба – но деветдесетте мъже, жени и деца от експедицията на Донър се отправят на едно от най-смъртоносните и злокобни приключения в Дивия запад.
И когато заселниците от кервана започват да изчезват, за оцелелите остава въпросът дали в планините наистина не ги дебне нещо смъртоносно и гладно… и дали злото, което разцъфва сред тях, не е било посято много отдавна.
Романът умело съчетава историческите факти с легендите за свръхестественото в един тревожен и вълнуващ поглед към изменчивата човешка природа на ръба на оцеляването.

 

Надеждата е опасно нещо – особено когато попадне в отчаяни ръце.

 

По принцип пиша ревюта доста по-лесно, но този път не знам как да започна. Завърших книгата снощи и от тогава не мога да спра да мисля за нея и да търся допълнителна информация за това, което се е случило. Накратко: книгата представлявa исторически роман, базиран на реални събития, както и доза ужас, която прави сюжета още по-интересен за читателя и дори по-неприятен за героите в романа. Алма Катсу разказва историята на братята Донър, които повеждат заселническа експедиция към Калифорния през далечната 1846 година. С тях са още над деветдесет души. Хората пътуват във фургони заедно със семействата и животните си в търсенето на по-добър живот. В началото всичко върви по план, докато в един момент не решават да поемат по друг маршрут, който би трябвало да ги отведе по-бързо до желаното място. За съжаление, това далеч не е така, дори напротив – по този начин те удължават пътя си и попадат в капана на тежката зима, която, както може би се досещате, взима своите жертви. Гладът и безпомощността принуждават хората да извършат отвратителни неща, само за да успеят да оцелеят до пролетта. 

За да бъде историята дори по-завладяваща, авторката добавя и нещо от себе си, а именно чудовища. Хората биват нападани от мистериозни създания, които превръщат ужаса, който те преживяват, в още по-голям кошмар. 

 

IMG-6248

 

Стилът на писане на авторката е лек, без излишни подробности и диалози. По-голямата част от главите бяха кратки, което прави четенето по-лесно и приятно. Книгата грабва още от първото изречение, като напрежението расте с всяка изминала глава. Нито за миг не се почувствах отегчен, а дори напротив – използвах всяка свободна минута, с която разполагах, за да потъна в историята. 

 

Планините, както повечето красиви неща, бяха смъртоносни.

 

Повечето от героите са базирани на реални лица, които са били част от тези злощастни събития, но има и такива персонажи, които Алма Катсу е измислила, за да направи сюжета по-плътен и интересен. Всяко едно от действащите лица бе създадено изключително пълнокръвно, сякаш можеш да го видиш и докоснеш през страниците. Авторката се е справила прекрасно и със създаването на чудовищата, които дебнеха в мрака и чакаха удобен момент, за да нападнат..

 

IMG-6251

 

„Глад“ е най-доброто, което прочетох тази година. Всичко, което Алма Катсу представи, ми бе напълно достатъчно и не се сещам за нещо, което да може да се подобри в историята.

Когато чуем заглавието и прочетем резюмето на книгата, си представяме група от хора, хванати в лапите на студа, готови да направят всичко дори и за един залък. Да, това е така, но освен това персонажите чувстват глад за любов, добрина и топлина и най-вече – глад за живот. 

Поздравления на издателство „Orange Books“ за прекрасното издание! 

 

Светът беше несигурно място. Един ден израстваш от пръстта; на следващия се превръщаш в съчка за огъня.

 

Дадох на книгата 5 от 5 звезди и както разбрах от благодарностите накрая, книгата ще бъде превърната във филм, който ще изгледам с огромно удоволствие!

5 out of 5

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

 

„Къщата на фуриите“ – Маделин Ру

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

IMG_4942

 

Издателство: Orange Books

Цена: 24,90 лв.

Превод: Гергана Минкова

 

Къщата на фуриите, Маделин Ру, 9786191710614

 

Къщата на фуриите е фентъзи Young Adult роман за мрачен пансион и страховитите неща, които се случват в него. Издание с твърди корици и цветни илюстрации.

След бягството си от училище със сурови порядки, където възпитават с наказания, на седемнайсетгодишната Луиза Дитън ѝ се усмихва щастието да си намери работа като камериерка в пансион. Но скоро след пристигането си в имението „Ветровала“ Луиза започва да осъзнава, че неговият загадъчен господар Морнингсайд предоставя нещо повече от подслон и храна за гостите си.

Къщата се оказва не място за отмора, а за възмездие, а господин Морнингсайд и прислугата му са поели в ръцете си правосъдието над онези, чиито души са отвъд спасение. Луиза започва да се бои за младеж на име Лий, който не е като останалите гости. Той е харизматичен и добър, Луиза знае, че от нея зависи да го спаси от преждевременна гибел. Но как може да е сигурна на кого да вярва в тази къща на тайни и лъжи?

С невероятните илюстрации на художничката Айрис Компие и фотоколажи, които карат „Ветровала“ да оживее и да смрази кръвта, „Къщата на фуриите“ приканва читателите към свят, където границата между духове и хора е призрачно тънка.

 

Никога не очаквам уважение. Това е най-лесният начин да избегнеш разочарование.

 

От близо година заглеждам „Къщата на фуриите“ и когато видях, че ще бъде издадена на български знаех, че редът ѝ определено е дошъл. Първото нещо, което ми направи впечатление, когато книгата попадна в ръцете ми, бе прекрасната изработка на изданието. Наистина, книгата на живо е прекрасна! Корица, хартия, шрифт, илюстрации.. всичко. 

Между красивите корици се крие историята на Луиза- 17-годишно момиче, коeто по стечение на обстоятелствата е попаднало в училище, където единственият метод за обучение и възпитание е насилието. Когато тя се измъква от там, остава на улицата и припечелва пари с не особено честен труд. Съвсем случайна среща с една старица отваря нови възможности пред нея, тъй като възрастната жена предлага на Луиза да тръгне с нея и да заработи като камериерка в пансион. Засега нищо смущаващо, нали? Младото момиче приема и поема по пътя със старицата. Преди да достигнат до мястото, двете жени срещат двама мъже, единият от които е Лий- момче, което веднага хваща окото на Луиза. След няколко разменени реплики те разбират, че са се насочили към едно и също място – „Ветровала“. Още в мига, в който Луиза прекрачва прага на дома разбира, че там нещо тотално не е наред…

Господарят на „Ветровала“ господин Морнингсайд е мистериозна личност, чието присъствие кара Луиза да изпитва ужас, който дори самата тя не може да си обясни. Много скоро след пристигането си тя разбира, че нито един от гостите на дома, в който тя работи, не е случаен. Всеки един от тях е извършил нещо ужасно, за което трябва да заплати с живота си. Сред хората, които трябва да умрат е и Лий, към когото Луиза изпитва симпатии и е убедена, че не е извършил нищо и трябва да оживее. Дали обаче Луиза ще успее да убеди господин Морнингсайд в правотата си?

 

IMG_4941

 

Любимата ми част от книгата определено бяха героите. Маделин Ру е успяла да създаде персонажи, които наистина да бъдат интригуващи. Надявам се, че в продължението на „Къщата на фуриите“ ще научим още за тях, тъй като съм сигурен, че историята им не приключва дотук. Разбира се, най-вълнуващият герой бе самата Луиза, която претърпя огромна промяна по време на развитието на историята. В самото начало тя се вълнуваше от това какво може да задигне от къщата и как да се измъкне възможно най-бързо, но по-късно бе готова да направи каквото се налага, за да помогне на хората, на които държи. 

 

Свързано изображение

 

Стилът на писане също ми допадна изключително много – историята бива разказана така, че по никакъв начин да не натовари читателя, а напротив- иска ти се да четеш още и още. Главите бяха кратки, което прави четенето дори още по-лесно и приятно, тъй като аз лично не съм фен на дългите глави. Сред страниците на книгата се крият много снимки, които представят атмосферата във „Ветровала“, както и илюстрации, помагащи ни да си представим създанията, които умът на авторката е сътворил. 

 

IMG_4943

 

Имаше и неща, които ми липсваха в историята. Очаквах книгата да бъде доста по-мрачна и страшна, както и малко по-жива. Като цяло действието върви бързо и гладко, но на моменти сякаш развитието на сюжета замръзваше и се въртеше около едно и също, за което пък финалът определено компенсира! 

Дадох на книгата 3,75 от 5 звезди и очкавам да разбера как ще се развие историята на Луиза занапред!

 

Резултат с изображение за 3,75 out of 5 stars

 

 

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

„Евърлес“ – Сара Холанд

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

IMG-5880

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 14, 90 лв.

Превод: Лили Илиева

 

 

В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни… години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.

Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.

В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.

Нейните решения имат силата да променят не само съдбата ѝ, но и да предизвикат обрат във времето.

***

„Сара Холънд е жесток разказвач. „Евърлес“ придава ново и зловещо значение на израза „времето ти изтича“.“ – Стефани Гарбър

 

За да предадеш някого, първо, трябва да го обичаш.

 

Дебютният роман на Сара Холанд „Евърлес“ е произведение, което в своите скромни 334 страници крие митология, както и персонажи, които заслужават да им бъде обърнато внимание. Още от самото начало на книгата действието въвлича читателя в историята и го оставя чак тогава, когато прочете и последното изречение. Главната ни героиня Джулс Ембър е младо момиче, чийто баща е затънал в дългове и опитва всячески да излезе от ситуацията, в която е попаднал, но без особен успех. В света, който Сара Холанд е изградила, хората използват именно своето време, за да успяват да се изплащат и да оцеляват. Джулс вижда, че на баща ѝ не му остава много, затова тя решава да вземе нещата в свои ръце и да замине за Евърлес – мястото, където тя е израснала и където баща ѝ работел като ковач. Тогава обаче те станали свидетели на нещо, заради което били принудени да напуснат мястото и да избягат. Самата мисъл, че момичето трябва отново да замине за Евърлес, я плаши, тъй като там има хора, които са готови да я убият.. но това е единствената възможност тя и баща ѝ да оцелеят. Веднъж стигнала там, Джулс осъзнава, че нещата въобще не вървят по начина, по който е очаквала и се оказва, че около нея има много повече тайни, отколкото някога е предполагала..

 

IMG-5950

 

Никога досега не бях чел история, в която именно времето е разменна монета. Идеята на авторката ме впечатли, както и начинът, по който е успяла да изгради своя голям и сложен фантастичен свят. 

 

Времето е затвор. Тя е ключът.

 

Любимата ми част от историята са персонажите! Сара Холанд е успяла да създаде толкова много и интересни герои, всеки със своята история, характер и терзания. В книгата няма персонаж, за когото да не ми е било интересно да чета, дори напротив- нямам търпение да дойде време и за следващата част, за да науча още повече за Джулс и останалите герои от историята. 

Стилът на писане от друга страна също ми допадна много- историята върви плавно, сякаш някой стои до теб и ти чете приказка. Нито за миг не се почувствах натовен от това, което авторката разказва. Всяка дума е на мястото си и прави историята още по-истинска и привлекателна за читателя.

 

IMG-5951

 

На финала на историята се случиха неща, които въобще не очаквах! Прочетох последните сто страници на един дъх и не вярвах какво се случва; всичко, което Сара Холанд бе градила през останалата част от историята, сякаш рухна, появиха се още повече въпроси, но без нито един отговор. Напрежението, което буквално крещи от страниците на книгата не ме оставяше и за миг и използвах всяка свободна минута, за да чета историята на Джулс.

Дадох на книгата максимална оценка, тъй като в нея няма нищо, от което да не останах доволен! Нямам търпение за следващата част от поредицата!

 

Резултат с изображение за five out of five stars

 

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

„Божигроб“ – Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Нивганощ“ – тук.

 

IMG-4628

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 29,90 лв.

Превод: Кристина Георгиева

 

 

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ ПЪРВАТА КНИГА! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

„Божигроб“ е втора книга от епичната фентъзи поредица „Нивганощ“ на бестселър автора на New York Times Джей Кристоф!

Безмилостната млада убийца Мия пристига в Божигроб за своето отмъщение…

* * *

Пребори страха си, пребори света.

Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…

Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

 

Кога вярата е спасила давещия се от потъване?

 

Във втората част от феноменалната поредица на Джей Кристоф отново проследяваме историята на  Мия Корвере, която вече е напуснала Червената църква, където бе обучена и превърната в острие. В началото „Божигроб“ е разделена на два дяла- събитията в настоящето и тези, които са се случили четири месеца по-рано. След като тя разбира, че мъжете, които носят отговорност за смъртта на баща ѝ – Скайва и Дуомо, ще присъстват на игрите Венатус Магни, Мия решава , че това е невероятна възможност да елиминира и двамата, затова тя се продава като робиня. Това ѝ дава възможност да участва в игрите заедно с още почти 300 души. Венатус Магни приключва тогава, когато на арената остане само един и Мия е твърдо решена този един да бъде именно тя. Ако успее, момичето ще получи шанса да убие Скайва и Дуомо и да отмъсти за семейството си.

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

Джей Кристоф и тук не изневерява на себе си. Начинът, по който поднася историята си, кара читателя да отгръща страница след страница, жаден за още. Стилът му на писане е красив ,описанията рисуват пред очите ни обстановката, а думите, които използва, за да създаде своите персонажи, ги превръщат в истински хора, които сякаш можем да докоснем. Всеки един диалог между героите е богат и разкрива мислите на персонажите в дълбочина. 

 

Най-голямата пропаст, която разделя хората, винаги е гордостта.

 

В продължението на „Нивганощ“ срещаме стари познайници, както и съвсем нови персонажи, които предстои да видим в пълната им светлина.  „Божигроб“ е по-детайлна, по-брутална, изпълнена с напрегнати сцени, както и интимни такива. 

 

IMG-3793

 

Мия Корвере е може би най-добрата главна героиня, за която някога съм чел. Персонажът ѝ е многопластов, в себе си крие както много сила, така и слабости, които не се притеснява да показва. В „Божигроб“ ѝ се отдава възможност да развие както бойните си умения, така и тези на здрачин.  Мия не е поредниия безстрашен протагонист, пред когото е невъзможно да се появи някаква неразрешимо затруднение, а напротив. Като всеки нормален човек тя изпитва колебания, понякога се поддава на инстинките и чувствата си. Дори и да звучи парадоксално, Мия е герой, който е готов да убие всеки, изпречил се на пътя ѝ, но в същия момент тя е изпълнена с любов и чувства. 

 

tumblr_p1opg3QLRf1w9npxxo2_1280Източник

 

Диалозите между  господин Благ и Затъмнение, демонът на покойния Касий, са най-забавното нещо в цялата история. Дори в напрегнатите моменти те успяват да разсмеят читателя с начина, по който се обръщат един към друг. Освен това и двамата имаха изключително важна роля в цялостното развиетие на историята и без тях нещата щяха да бъдат доста по-трудни за Мия.

 

Смъртта е единственото обещание, което всички спазваме.

 

Дадох на „Божигроб“ максималната оценка и мога да кажа, че засега това е най-добрата книга, която съм прочел през тази година! След неочаквания финал, който ме накара да препрочета последните редове няколко пъти, докато осъзная какво се случи, нямам търпение да излезе и „Darkdawn“, за която съм сигурен, че ще е дори по-добра от предходните две!

 

 

Резултат с изображение за five out of five stars

 

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за възможността да се запозная с книгата и да дам своето искрено мнение за нея!