РЕВЮ: „Носферату“ – Джо Хил

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

E07F374C-6E8F-48BD-AEC1-3BECFF48370D.JPG

 

Издателство: Ибис

Цена: 19,90 лв.

Превод: Стефан Георгиев

 

 

Виктория Маккуин има дарбата да намира неща: гривна, прибрана на грешното място, липсваща снимка, отговори на мистериозни въпроси. С колелото си тя минава през покрит мост, който за секунди я отвежда навсякъде, до където има нужда да отиде, било то в Масачузетс или другаде в страната.

Чарлс Манкс има подход към децата. Той обича да ги взема да се возят в неговия „Ролс-Ройс Призрак“ от 1938 година с регистрационен номер NOS4A2. Със своята стара кола той може да се изплъзва от настоящето и по скрити пътища да ги отведе към невероятното (и ужасяващо) място за забавления, което нарича Коледна земя.

Един ден Вик среща Манкс. Но това е преди цяла вечност. Сега Вик, единственото дете, успяло някога да избяга от безкрайното зло на Манкс, е пораснала и отчаяно иска да забрави всичко това. Но Чарлс Манкс никога не е спирал да мисли за Виктория Маккуин. Той отново е на път и е взел нов спътник – нейния син.

 

Има ли нещо по-тъжно и по-мъчително от това да копнееш да получиш втори шанс?

 

„Носферату“ е от тези книги, които те грабват още с първите страници и те държат на тръни до самия финал. В романа проследяваме историята на Виктория Маккуин, като започваме от момента, в който все още е дете. Вик израства в дом, в който крясъците и насилието са нещо нормално. Един ден родителите ѝ спорят за изгубената гривна на майката, като двамата обвиняват другия и изказват неща, които е по-добре да премълчат. Малката Виктория излиза от къщата си с колелото и се насочва към място, което е забранено за нея, а именно Покрития мост. Всички в града знаят, че мостът е опасен и не бива да се преминава по него, но момичето решава да го направи, а от другата страна открива заведение, в което е била заедно с родителите си и именно там успява да открие изгубената гривна. С течение на времето разбира, че този мост всъщност се появява когато и където тя има нужда от него и всеки път изходът му води към различно място.

Едновременно с историята на Вик научаваме и тази на Чарли Манкс, който в началото на книгата се намира в болница и е в кома. Медицинската сестра Елън Торнтън отива при него с банка кръв, но се случва нещо, което я кара да запищи от ужас-мъжът се събужда, хваща ръката ѝ и споменава името на детето ѝ, като казва, че има място за него в Коледна земя-място, където Чарли Манкс е завел стотици деца и ги е превърнал в чудовища. Чул крясъците на Елън, на място пристига лекар,  който обаче не открива признаци мъжът да се е събудил от комата и намира логично обяснение на това, което е преживяла медицинската сестра.

Когато Вик пораства започва да прави неща, с които иска да ядоса родителите си и един ден решава, че е време да си намери белята. Така попада именно в ръцете на Чарли Манкс и е първият човек, който някак е успял да избяга от лапите му. Няколко години по-късно Вик вече е майка, а целта на Чарли Манкс е именно синът ѝ Уайн. Затова мъжът взима своя Ролс-Ройс Призрак с регистрационен номер NOS4A2 и е готов на всичко, за да се докопа до малкото момченце.

 

IMG-0005

 

Стилът на писането на Джо Хил е изключително лек и ненатоварващ. Историята върви плавно и страниците се четат неусетно. Много ми хареса начинът, по който е успял да съчетае историята с някои от тези на баща си и е вкарал мотиви и имена на герои от добре познати романи на Стивън Кинг. 

 

Умният човек трябва да намери начин да печели от лошите си навици.

 

Героите в „Носферату“ са чудесни! Вик Маккуин е може би любимият ми женски персонаж от книга, тъй като е създадена съвсем реално и пълнокръвно. Хареса ми как можехме да проследим мислите ѝ като дете и като вече голяма жена, като по този начин успяваме да разберем как ѝ е повлияло всяко едно нещо, което е преживяла.

Чарли Манкс е далеч от типичния образ на вампир, за който сме свикнали да четем в съвременните романи. Начинът, по който авторът е успял да го изгради определено ни убеждава в това, че мъжът е истински психопат, който смята, че прави нещо добро, а всъщност съсипва стотици детски животи, а и не само. Завел е дори собствените си дъщери в Коледна земя и истински вярва, че това е най-хубавото нещо, което е можел да направи за тях.

Може би най-големият плюс в създаването на героите е това, че Джо Хил е отделил време да разкаже за миналото им и за важните моменти, през които са преминали, като така ни дава здрава основа, на която да стъпим и да разберем всяко едно от решенията, които взимат.

 

Фантазията винаги е била реалност, чакаща да бъде задействана.

Причините, поради които дадох 4, а не 5 звезди на книгата са две. Първата е, че финалът ми се стори леко претупан, което е разочароващо, като се има предвид всичко, което се случи преди това. Смятам, че историята заслужаваше край, на който авторът е трябвало да обърне по-голямо внимание.

Другата причина е фактът, че книгата е рекламирана и определяна като представител на хорър жанра, а според мен романът е далеч от подобна категоризация. Да, има моменти, които са смущаващи, но смятам, че по-подходящо определение за историята е смесица между трилър и мистерия. Почитател съм на хоръра и очакванията ми за подобен разказ останаха неоправдани. Въпреки това останах повече от доволен от това, което прочетох и нареждам книгата сред любимите ми!

 

Резултат с изображение за 4 out of 5 stars

 

Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

 

Реклами

РЕВЮ: „Шест врани“ – Лий Бардуго

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

Processed with VSCO with m3 preset

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 19,90 лв.

Превод: Милена Илиева

 

 

Шестима опасни престъпници.
Един невъзможен удар.

Кетердам, оживен център на международната търговия, където всичко може да бъде получено срещу правилната цена – и никой не знае това по-добре от престъпното чудо Каз Брекер.

Каз получава оферта за смъртоносен удар, който ще го направи богат отвъд най-смелите му мечти. Но той не би могъл да се справи сам…

Затворник с жажда за мъст.
Стрелец, пристрастен към залозите.
Беглец с тайно минало.
Шпионин.
Сърцелом.
Крадец с таланта винаги да се измъква.

Бандата на Каз е единственото нещо, което е способно да застане между света и унищожението. Ако междувременно членовете ѝ не се избият помежду си…

 

Никакви оплаквачки.

Никакви погребения.

 

Имах интерес към „Шест врани“ още от самото ѝ издаване на английски език, но постоянно отлагах прочитането на книгата поради куп причини. Преди няколко месеца обаче Лий Бардуго обяви, че се готви сериал по нейните романи и бях твърдо убеден, че сега е точното време да се потопя в света на Гриша и за моя радост издателство „Егмонт“ реагираха светкавично с издаването на „Шест врани“ у нас. 

Накратко за сюжета: в началото проследяваме историята на Каз Брекер-умел престъпник без никакъв морал, който може да извърши всяко едно злодеяние без проблем срещу съответната сума. Или може би почти всяко…

Момчето получава предложение да извърши престъпление, което успява да притесни дори него, а именно да отвлече учен, търсен от всички улични банди, които хората познават. Проблемът обаче е, че този човек е укрит на едно от най-строго охраняемите места в света. Каз осъзнава, че това на практика е невъзможно, но парите, които му предлагат, събуждат алчността му и той приема. Естествено, той има нужда от помощ, която открива в още петима души, всеки един от които е възможно най-добрият в дадена област. Групата им изглежда непобедима, освен ако членовете ѝ не се избият помежду си преди да са стигнали Ледения палат, където се предполага, че се намира въпросният учен…

 

IMG-9841

 

Стилът на Лий Бардуго е запленяващ. Успяла е да създаде героите и света си убедително, а магичната система, която е изградила, е рядко добра за YA роман. Описанията ѝ са богати на епитети, което прави целия свят и персонажите истински живи за читателя. Достатъчно говори за това фактът, че успях да прочета половината книга на едно сядане без дори да усетя, а не се случва често да се привържа толкова към история, че да не спирам да чета часове наред. 

 

Сърцето е стрела. Има нужда от цел.

 

Героите са може би едни от най-добрите, за които някога съм чел в подобна книга. Каз, Инеж, Матаяс, Нина, Джеспър и Уайлън са персонажи, които са коренно различни един от друг. Хареса ми как Лий Бардуго е отделила време за всеки един от тях поотделно и е разказала през какво са преминали в миналото, за да стигнат до мястото, където са сега. Личните ми любимци са Нина и Матаяс, но успях да се привържа към всеки един от тях и нямам търпение да разбера как ще се развие историята в продължението „Алчни крале“.

 

Очаквах, че книгата ще ми хареса, но наистина не съм предполагал, че може да ми допадне толкова много! Нареждам я сред любимците си не само за тази година, но и като цяло. 

 

Резултат с изображение за 5 out of 5 stars

 

Дадох на „Шест врани“ максималната оценка и тръпна в очакване за продължението, което излиза съвсем скоро!

 

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

РЕВЮ: „Пътни“ – Софка Зиновиеф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

55303D5B-62C1-4F11-9586-042BC0A7D09D

 

Издателство: Orange Books

Цена: 18,90 лв.

Превод: Майре Буюклиева

 

Пътни, Софка Зиновиеф, 9786191710836

 

Истината за едно приятелство – разказана от единствените трима, които знаят каква е тя.

Изгряващата звезда на лондонската артсцена в началото на 70-те години, композиторът Ралф Бойд, получава предложение от знаменития писател Едмънд Грийнслей да участва в създаването на сценичната версия на най-известния му роман. Приет с отворени обятия в бохемския дом на Грийнслей в Пътни – район на Югозападен Лондон, място на изкуство и благополучие, вундеркиндът на музиката се запознава с деветгодишната дъщеря на Едмънд – Дафне, която бързо се превръща в муза за Ралф.
Ралф засипва Дафне с подаръчета, изразяващи неговата привързаност. В дом, който е вълнуващ, но често пъти самотен, Дафне намира у Ралф очарователен приятел. Но и двамата знаят, че трябва да пазят случващото се между тях в тайна. Само един човек знае за това – най-добрата приятелка на Дафне, Джейн, чието благоговение към образа на семейство Грийнслей осигурява мълчанието ѝ.
Години по-късно Дафне възобновява дружбата си с Джейн и спомените я довеждат до разтърсващо осъзнаване на истината за детството ѝ, която е стояла скрита с десетилетия.

Майсторски разказан от три различни гледни точки – жертва, насилник и свидетел, „Пътни“ е проницателен и изключително въздействащ роман за съгласието, за намесата и посредничеството и за това какво си казваме, за да оправдаем стореното от нас и стореното от другите на нас.

 

Свързано изображение

 

Когато издателство „Orange Books“ споделиха в социалните си мрежи, че ще издават „Пътни“, моментално бях привлечен от семплата корица, която обаче издаваше съвсем ясно, че това няма да бъде обикновен роман. Когато прочетох резюмето на книгата вече бях сигурен, че искам да се запозная с историята. 

Софка Зиновиеф ни среща с Ралф Бойд- 27-годишен успял композитор, който получава предложение за съвместна работа от популярния писател Едмънд Грийнслей, с когото заедно да създадат сценична версия на най-известната му творба. Ралф, разбира се, приема и посещава дома на семейството. Композиторът веднага забелязва, че членовете на фамилия Грийнслей не са пример за типично семейство, тъй като водят разпуснат и бохемски живот.  Ралф обаче остава най-силно привлечен от деветгодишната Дафне, която моментално се превръща в негова муза. Мъжът започва да ѝ носи малки подаръчета, отделя голяма част от времето си, за да го прекара с нея, а момиченцето му се доверява напълно, тъй като в дома си се чувства самотна и неразбрана, а в Ралф тя открива човек, на когото може да разчита. Приятелството им скоро прераства в нещо повече от това, а единственият човек, който знае за взаимоотношенията им, е най-добрата приятелка на Дафне Джейн.

Четиридесет години по-късно приятелките отново намират връзка една с друга, а прекараното време с Джейн кара Дафне да осъзнае колко голяма роля е изиграл Ралф в детството ѝ и как всъщност е променил живота ѝ изцяло. 

 

„Любовта“ не променя деянието.

 

Персонажите, които Софка Зиновиеф е създала, са изумително живи. Начинът, по който е успяла да изгради всяка една отделна личност, коренно различна от останалите, превръща историята в пристрастяваща. В книгата пряката реч е максимално редуцирана, понеже по-голямата част от романа всъщност представя мислите и спомените на героите, което много ми допадна.Хареса ми също как всеки един от персонажите претърпява промяна и изменя мисленето си, като това допълнително засилваше интереса ми към романа. Дафне е олицетворение на обърканото и несигурното, Ралф е напълно сляп за случващото се и се интересува единствено от момента, а Джейн от своя страна е крайна и готова да се бори за това, в което вярва. Общо взето персонажите са палитра от всичко, което един читател би търсил в една книга.

 

IMG-9307

 

Стилът на писане на Софка Зиновиеф превръща четенето в преживяване. Всяка една страница е събитие, а описанията на Гърция и Англия носят аромата на лимони и дъжд сред думите, с които авторката така умело борави. Историята е разказана от три гледни точки,  давайки възможност да се проследят събитията от три различни ъгъла, което до последно ни държи на тръни и не ни пуска, докато не затворим и последната страница. Хубаво е да се знае, че на места в книгата бива използван език, който вероятно няма да се хареса на всеки. Всичко се описва и споменава такова, каквото е и няма излишни заобиколки и избягване на определени думи и изрази. Това обаче не прави книгата неприятна или вулгарна, а напротив-прави я истинска. Имах опасенията, че историята може да ми се стори смущаваща, но това далеч не беше така.

 

Нищо не действа за повдигане на духа така, както мъничко неприкрито ласкателство.

 

За мен „Пътни“ е шедьовър, който заслужава да му бъде даден шанс. История за морал и за липсата на такъв; история за осъзнаването, за бързото порастване и за любовта като престъпление. 

Дадох на книгата максимална оценка и съм сигурен, че още дълго ще премислям това, което се случи в романа на Софка Зиновиеф. Прочетете го.

 

5 out of 5

 

 

Благодаря на издателство „Orange Books“ за предоставената възможност!

РЕВЮ: „Кралство на пепелта“ – Сара Дж. Маас

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

tog1

 

Издателство: Егмонт България

 

Цена: 35, 00 лв.

 

Превод: Цветелина Тенекеджиева

 

 

Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ѝ струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ѝ започва да я напуска с всеки изминал ден…

Последната битка е започнала…

Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.

 

Резултат с изображение за throne of glass banner

 

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ КНИГИ ОТ ПОРЕДИЦАТА! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

„Кралство на пепелта“ започва почти веднага след ужасяващите събития, на които станахме свидетели във финала на „Империя на бури“. Авторката ни предлага две встъпителни глави от гледните точки на Роуан и Елин, обрисуващи емоциите и това, което се случва около тях.

В първата част от романа се срещаме с вече познати герои и наблюдаваме начина, по който се справят с трудностите в отсъствието на своята кралица. Биват предприемани неочаквани мерки, за да бъде запазено доверието на народа, както и тайната, че Елин всъщност е далеч от хората си. Макар и почти 1100 страници, книгата нито за момент не ми досади, а дори напротив – с всяка следваща страница нещата ставаха все по-заплетени и интригуващи и напрежението държи читателя до последната страница от романа.

 

-Казах ти, че любовта е слабост. Щеше да е далеч по-лесно, ако всички се мразехме.

 

За персонажите не мога да кажа много, тъй като вече всички ги познаваме прекрасно. Любопитното в „Кралство на пепелта“ за мен беше колко по-зрели са станали героите, а някои от тях ме изненадаха приятно с това каква огромна роля изиграха в действието и последиците на историята. Сара Дж. Маас е обърнала внимание на второстепенните лица и ги е натоварила с отговорности, от които зависи всичко.

 

tog

 

Стилът на писане на авторката е все така пристрастяващ. Думите се лееха по страниците, а историята сякаш напускаше границите на въображението и се пренасяше в реалния свят. Сцените на тежката война бяха описани до последния детайл, превръщайки усещането от четенето в нещо незабравимо.

 

Страхът ти говори, че има за какво да се бориш.

 

„Кралство на пепелта“ за мен е най-добрата от всички книги в поредицата. Смятам, че в историята нямаше нито един слаб момент и все още не мога да си обясня как Сара Дж. Маас е успяла да сътвори някои от сцените от сюжета.

 

Дадох на книгата максималната оценка, като съм сигурен, че още дълго време ще мисля за този епичен финал. Кръв, война, безнадеждност и любов водят героите към неописуеми решения, които ще ви държат на нокти през цялото време. „Кралство на пепелта“ е достоен финал на една от любимите ми поредици, за който си струва да отделите от времето и средствата си.

 

Резултат с изображение за five out of five stars

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

 

РЕВЮ: „Музата на кошмарите“ – Лейни Тейлър

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

Ревю на „Мечтателя Странник“.

 

IMG-7586

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24, 90 лв.

Превод: Кристина Георгиева

 

 

От шестия си рожден ден насам Сараи беше живяла сред кошмари.
Тя беше вярвала, че няма ужас, който да я изненада.
Оказа се, че греши.

Нито Ласло, нито Сараи са същите след трагедията: той – оказал се бог, а тя – превърнала се в дух. И двамата се опитват да опознаят границите на новите си възможности, докато Миня, издънката на боговете, ги държи като заложници и организира отмъщението си за Плач.
Ласло е изправен пред невъзможен избор – или да спаси жената, която обича, или – всички останали.
Сараи се чувства по-безсилна от всякога, но дали наистина е така? Тя все още не е разкрила на какво всъщност е способна.

 

Резултат с изображение за divider vector

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ ПЪРВАТА КНИГА! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

Началото на романа ни хвърля директно там, където ни остави „Мечтателя Странник“, като ни запознава и с нови персонажи, чиято история е започнала две столетия по-рано. Кора и Нова – две сестри, преминали през какви ли не ужасяващи неща заедно заради Скатис и неговото желание за господство. Преживяванията на момичетата и тези на старите ни познайници се развиват паралелно, като именно разказът на Кора и Нова ни дава представа какво се е случило, за да се стигне до това, което се случва в животите на Ласло, Сараи и компания.

 

Съзнанието умее да крие, но има нещо, което не може да прави – да трие.

 

В края на „Мечтателя Странник“ станахме свидетели на шокиращата смърт на Сараи, чиято съдба остана изцяло в ръцете на Миня, която яростно жадува отмъщение. Малкото момиченце е наясно, че щом притежава Сараи, то автоматично и Ласло е изцяло под неин контрол и успява да се възползва от това си предимство напълно. Тя изисква от момчето неща, които поставят под опасност много хора, но в същото време той знае, че ако откаже да помогне на Миня, тя ще освободи духа на Сараи  и ще я накара да изчезне завинаги. Разбира се, те опитват да измислят начини да заобиколят волята на Миня и да направят каквото могат, за да спасят всички и при тях най-сетне да настане мир. 

 

IMG-7585

 

Персонажите на авторката са също толкова добре изградени, колкото и в първата част на историята. Допадна ми как Лейни Тейлър е съумяла да трансформира изцяло някои от героите, които претърпяват промени, за които дори самите те не са подозирали, че са възможни. Особено много ми хареса метаморфозата на Тион Нерон, който бавно осъзнаваше що за човек всъщност е и сам пожела да открие промяната в положителна посока. Нещо подобно се случи и при Ерин, който за мен се оказа един от най-цялостно изградените герои в поредицата. При Миня също се случват интересни неща, научаваме много за историята ѝ и за това, през което е трябвало да премине. Много от подхвърлените неща за миналото на персонажите в „Мечтателя Странник“ намериха отговора си именно в „Музата на кошмарите“.

Стилът на писане отново беше чудесен; думите, с които си борави Лейни Тейлър се разливат по страниците и успяват да завъртят читателя във водовъртежа от събития и въпросителни, които поставя през цялото време. Животът на сестрите Кора и Нова и това, през което са минали, бе описан брилянтно и макар и малкото глави, които Лейни Тейлър бе посветила на тях, намирам тяхната история за изключително интересна. 

 

Да си жив значи не само да изпитваш наслада, но и болка.

 

За съжаление обаче не всичко в историята ми допадна. Въпреки магичния стил на писане, мисля, че доста от нещата, които бяха разказани, бяха ненужни. На моменти описанията ми идваха в повече и имах чувството, че героите стоят на едно място и не се случва абсолютно нищо. Според мен някои от главите в книгата спокойно можеше да не присъстват в нея, за да бъда историята вълнуваща от началото до края. Някои от моментите и разговорите, които се разиграха между героите, поне по мое мнение, бяха нереалистични. Любовната история на Ласло и Сараи бе твърде сладникава и не ми беше особено приятно да чета за тяхната връзка. Смятам, че имаше по-добър начин да бъдат предадени техните отношения и да бъде показано, че в общуването между двама души не всичко върви гладко и безпроблемно.

 

IMG-7637

 

Като цяло книгата ми допадна; историята получи своя заслужен финал, някои неща се наредиха, други пък се объркаха, а последното изречение създаде впечатление за възможно продължение на разказа, но с друг главен герой. Ще видим дали това ще се случи. „Музата на кошмарите“ е история за любов, отмъщение, разкаяние и осъзнаване и показва, че всичко, което истински желаем, е възможно.

 

Резултат с изображение за 3,5 out of 5 stars

 

Дадох на книгата 3,5 от 5 звезди поради причините, които вече изредих и мисля, че изданието спокойно можеше да бъде с поне стотина страници по-кратко. 

 

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност!

 

РЕВЮ: „Мечтателя Странник“ – Лейни Тейлър

Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

img_6821

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24,90 лв.

Превод:  Кристина Георгиева

 

 

Във втората събота на дванадесетолунието в град Плач от небето падна момиче. Кожата му беше синя, кръвта му – червена.
Сънят избира сънуващия, а не обратното…

Ласло Странник, сирак от войната и младши библиотекар, се опасява, че сънят му е направил лош избор. От петгодишен е обсебен от изгубения митичен град Плач. Герой на име Богоубиеца и отряд от легендарни воини тръгват към него. Ласло или трябва да последва този шанс, или завинаги да се откаже от мечтата си.

Какво се е случило в Плач преди двеста години? Какво е погубил Богоубиеца, което е назовано с името на Бог? Отговорите се спотайват в Плач заедно с още мистерии – като богинята със синя кожа, появяваща се в сънищата на Ласло.

Това е новият, спиращ дъха роман на носителката на Националната награда за книга, Лейни Тейлър, авторка на трилогията „Създадена от дим и кост“, бестселър на „Ню Йорк Таймс“. В него сянката на миналото е толкова реална, колкото духовете, обитаващи цитаделата на погубените богове.

Впуснете се в митичния свят на ужаси и чудеса, любов и кошмари.
Добре дошли в Плач.

 

Резултат с изображение за divider line

Още с първите си редове „Мечтателя Странник“ успява да грабне читателя и да го въведе в дълбокия свят, който Лейни Тейлър доста умело е успяла да изгради. В книгата проследяваме историята на Ласло Странник – млад библиотекар, вечно забил нос в книгите и странящ от околния свят. Фамилията му е така особена, тъй като в Зосма- мястото, в което се развива действието в началото на книгата, дават това име на тези, които са останали сираци. Дълги години Ласло събира информация за мистериозния град Плач, за който сякаш всички са забравили и нямат особено желание да си спомнят. За негова огромна радост обаче се открива невероятна възможност да посети мистериозния град, която той, разбира се, не може да пропусне. Когато пристига там се сблъсква с неща, които никога не е очаквал и не си е представял. Какво обаче, ще оставя да разберете сами.

 

 Мечтата избира мечтателя, а не обратното.

 

Стилът на писане на Лейни Тейлър може да бъде описан само с една дума – магия. Истинско удоволствие беше за мен да се изгубя сред страниците на нейното въображение, като дори не усетих кога стигнах до последните изречения. Богатият ѝ изказ прави четенето лесно, а светът, който успява да създаде, сякаш напуска страниците на книгата и те поглъща изцяло. Всеки един от персонажите бе изграден така, че да бъде различен от останалите и да има нещо, с което ярко да изпъква. Същността им бе описана до най-малкия детайл, а диалозите и мислите им бяха изключително любопитни и вълнуващи. 

 

img_6820

 

Лично за мен началото беше  по-бавно от очакваното, което се дължи на факта колко сложен сюжет е изградила Лейни Тейлър. Признавам си, леко бях объркан, докато четях първите петдесет страници, но след това историята рязко тръгна и вече нямаше и помен от първоначалната мудност. Другото, което не ми се хареса особено, бе това, че присъстваше мотива за моменталната любов. Мисля, че авторката можеше да си поиграе малко повече с взаимоотношенията на героите и да създаде няколко ситуации, които да предразположат самите персонажи към влюбване. Разбира се, на фона на останалото действие, тези неща са абсолютно незначителни. 

 

Резултат с изображение за 4,75 out of 5 stars

 

Оцених книгата с 4,75 от 5 звезди и очаквам с нетърпение да прочета и „Музата на кошмарите“, за която имам огромни очаквания, тъй като финала на „Мечтателя Странник“ бе меко казано неочакван и интригуващ. 

 

РЕВЮ: „Обсидио: Досието Illuminae_03“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Моят Instagram профил може да намерите тук.

Моята Facebook страница може да намерите тук.

Ревю на „Илумине“

Ревю на „Гемина“

 

Издателство: Егмонт България

Цена: 24, 90 лв.

Превод: Александър Маринов

 

РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ОТ „ИЛУМИНЕ“ И „ГЕМИНА“, ТАКА ЧЕ ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!

 

„Обсидио: Досието Illuminae_03“ е последна книга от фантастичната трилогия „Илумине“.

***

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?

Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.

Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

 

Живей живот, за който си струва да умреш.

 

Колкото и да ми е тъжно да го кажа, финалът и на тази поредица дойде! Не мога да повярвам, че прекрасната история, която Ейми Кауфман и Джей Кристоф създадоха, приключи. 

В последната част от трилогията „Досието Illuminae“ се срещаме със старите ни любимци Кейди, Хана, Езра, Ела и Ник. Разбира се, в „Обсидио“ авторите ни запознават и с още една двойка герои, а именно Рийс и Аша. В книгата проследяваме действието веднага след това, което се случи във финала на „Гемина“ – след атаките на Хиймдал главните ни персонажи се намират на кораба Мао, където обаче, за тяхно съжаление, не могат да се задържат дълго поради липсата на ресурси и нещата тръгват в посоката, от която започнаха, а именно Керенза IV. Това, което героите не знаят обаче, е, че всъщност планетата е под влияние на БайТек. Именно там, на Керенза, са и Аша и Рийс- бивши гаджета, които съвсем неочаквано се срещат и осъзнават, че се намират от двете страни на конфликта- Аша е от съпротивата, а Рийс е част от екипа на БайТек, който руши и убива. 

 

img_6763

За пореден път казвам, че цялата поредица е произведение на изкуството! Щом четете това ревю, значи знаете за какво говоря- всяка една страница от книгите е направена с много старание и труд, за да бъде преживяването на читателя наистина космическо! Нямам представа как Джей Кристоф и Ейми Кауфман са съумяли да създадат нещо подобно, но съм изключително щастлив, че са го направили! Стилът им на писане е много приятен за четене, а и факта, че прочетох около 400 страници на едно сядане, което изобщо не ми се случва често, говори достатъчно. Както и в предишните две книги от поредицата, в „Обсидио“ не липсват неочаквани обрати и екшън. Макар че в книгата се води жестока битка, тези неща са в по-малки количества, което в никакъв случай не означава, че книгата не е интересна- напротив, „Обсидио“ е също толкова вълнуваща, тъй като тук се запознаваме с грозното лице на войната и как всеки я приема и се справя с нея.  Естествено, в книгата присъства и романтичен елемент, на който аз по принцип не съм особен фен, тъй като доста често се прекалява с него, но тук нещата са представени по съвсем ненатрапчив начин. 

 

Всяка история се нуждае от чудовище.

 

Голяма част от героите вече ги познавате, но тук те са представени и в различна светлина от тази, в която сме свикнали да ги виждаме. Новите ни персонажи пък се разгръщат и развиват от началото до края. Тяхната история се заплиташе повече и повече, карайки читателя да гадае как ли ще завършат нещата между тях. Старият ни познайник КАЗИМ също взима главна роля в кулминацията на поредицата и тук успяхме да разберем малко повече за него, което за мен беше страхотно, тъй като мисля, че КАЗИМ е доста интересен персонаж, имайки се предвид, че е изкуствен интелект, който някак си успява да изпита чисто човешки чувства.

 

img_6740

 

Дадох на книгата максимална оценка и смятам, че е напълно заслужена! Ако сте прочели „Илумине“ и „Гемина“ и се колебаете дали да започнете ‘Обсидио“, недейте, защото това ще бъде една огромна <грешка>. Изключително радостен съм, че книгите бяха преведени на български и нямам търпение за книгите, които двамата автори предстои да напишат съвместно, тъй като са страхотен екип! 

Резултат с изображение за five out of five stars

Благодаря на издателство „Егмонт“ за предоставената възможност да се запозная с историята!