Моят Instagram профил може да намерите тук.

 

Моята Facebook страница може да намерите тук.

 

E07F374C-6E8F-48BD-AEC1-3BECFF48370D.JPG

 

Издателство: Ибис

Цена: 19,90 лв.

Превод: Стефан Георгиев

 

 

Виктория Маккуин има дарбата да намира неща: гривна, прибрана на грешното място, липсваща снимка, отговори на мистериозни въпроси. С колелото си тя минава през покрит мост, който за секунди я отвежда навсякъде, до където има нужда да отиде, било то в Масачузетс или другаде в страната.

Чарлс Манкс има подход към децата. Той обича да ги взема да се возят в неговия „Ролс-Ройс Призрак“ от 1938 година с регистрационен номер NOS4A2. Със своята стара кола той може да се изплъзва от настоящето и по скрити пътища да ги отведе към невероятното (и ужасяващо) място за забавления, което нарича Коледна земя.

Един ден Вик среща Манкс. Но това е преди цяла вечност. Сега Вик, единственото дете, успяло някога да избяга от безкрайното зло на Манкс, е пораснала и отчаяно иска да забрави всичко това. Но Чарлс Манкс никога не е спирал да мисли за Виктория Маккуин. Той отново е на път и е взел нов спътник – нейния син.

 

Има ли нещо по-тъжно и по-мъчително от това да копнееш да получиш втори шанс?

 

„Носферату“ е от тези книги, които те грабват още с първите страници и те държат на тръни до самия финал. В романа проследяваме историята на Виктория Маккуин, като започваме от момента, в който все още е дете. Вик израства в дом, в който крясъците и насилието са нещо нормално. Един ден родителите ѝ спорят за изгубената гривна на майката, като двамата обвиняват другия и изказват неща, които е по-добре да премълчат. Малката Виктория излиза от къщата си с колелото и се насочва към място, което е забранено за нея, а именно Покрития мост. Всички в града знаят, че мостът е опасен и не бива да се преминава по него, но момичето решава да го направи, а от другата страна открива заведение, в което е била заедно с родителите си и именно там успява да открие изгубената гривна. С течение на времето разбира, че този мост всъщност се появява когато и където тя има нужда от него и всеки път изходът му води към различно място.

Едновременно с историята на Вик научаваме и тази на Чарли Манкс, който в началото на книгата се намира в болница и е в кома. Медицинската сестра Елън Торнтън отива при него с банка кръв, но се случва нещо, което я кара да запищи от ужас-мъжът се събужда, хваща ръката ѝ и споменава името на детето ѝ, като казва, че има място за него в Коледна земя-място, където Чарли Манкс е завел стотици деца и ги е превърнал в чудовища. Чул крясъците на Елън, на място пристига лекар,  който обаче не открива признаци мъжът да се е събудил от комата и намира логично обяснение на това, което е преживяла медицинската сестра.

Когато Вик пораства започва да прави неща, с които иска да ядоса родителите си и един ден решава, че е време да си намери белята. Така попада именно в ръцете на Чарли Манкс и е първият човек, който някак е успял да избяга от лапите му. Няколко години по-късно Вик вече е майка, а целта на Чарли Манкс е именно синът ѝ Уайн. Затова мъжът взима своя Ролс-Ройс Призрак с регистрационен номер NOS4A2 и е готов на всичко, за да се докопа до малкото момченце.

 

IMG-0005

 

Стилът на писането на Джо Хил е изключително лек и ненатоварващ. Историята върви плавно и страниците се четат неусетно. Много ми хареса начинът, по който е успял да съчетае историята с някои от тези на баща си и е вкарал мотиви и имена на герои от добре познати романи на Стивън Кинг. 

 

Умният човек трябва да намери начин да печели от лошите си навици.

 

Героите в „Носферату“ са чудесни! Вик Маккуин е може би любимият ми женски персонаж от книга, тъй като е създадена съвсем реално и пълнокръвно. Хареса ми как можехме да проследим мислите ѝ като дете и като вече голяма жена, като по този начин успяваме да разберем как ѝ е повлияло всяко едно нещо, което е преживяла.

Чарли Манкс е далеч от типичния образ на вампир, за който сме свикнали да четем в съвременните романи. Начинът, по който авторът е успял да го изгради определено ни убеждава в това, че мъжът е истински психопат, който смята, че прави нещо добро, а всъщност съсипва стотици детски животи, а и не само. Завел е дори собствените си дъщери в Коледна земя и истински вярва, че това е най-хубавото нещо, което е можел да направи за тях.

Може би най-големият плюс в създаването на героите е това, че Джо Хил е отделил време да разкаже за миналото им и за важните моменти, през които са преминали, като така ни дава здрава основа, на която да стъпим и да разберем всяко едно от решенията, които взимат.

 

Фантазията винаги е била реалност, чакаща да бъде задействана.

Причините, поради които дадох 4, а не 5 звезди на книгата са две. Първата е, че финалът ми се стори леко претупан, което е разочароващо, като се има предвид всичко, което се случи преди това. Смятам, че историята заслужаваше край, на който авторът е трябвало да обърне по-голямо внимание.

Другата причина е фактът, че книгата е рекламирана и определяна като представител на хорър жанра, а според мен романът е далеч от подобна категоризация. Да, има моменти, които са смущаващи, но смятам, че по-подходящо определение за историята е смесица между трилър и мистерия. Почитател съм на хоръра и очакванията ми за подобен разказ останаха неоправдани. Въпреки това останах повече от доволен от това, което прочетох и нареждам книгата сред любимите ми!

 

Резултат с изображение за 4 out of 5 stars

 

Благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност!

 

Едно мнение за “РЕВЮ: „Носферату“ – Джо Хил

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s